— Без кобилата то така или иначе не ви трябва — бе додал Матю, след като преди това бе заплашил, че ще купи седло от някой от другите съседи.
Кобилата бе красива и се казваше Ягодка, наречена така от една от дъщерите на Утърови. Матю смяташе, че подобно име не подхожда на толкова красиво животно, но го остави, защото животното вече бе свикнало с него. На връщане той се отби във Филдфалоу (единственият градец в радиус от тридесет мили), за да си купи припаси и дебело наметало за езда.
— Малко е рано за път към Тинхам — бе казал възрастният магазинер. Матю само бе стиснал зъби и бе платил, и тук двойно повече.
Тристан вече бе преоблечен и готов за път. Треската още не бе го оставила напълно, но поне не се влошаваше.
Матю разцелува децата си, прегърна съпругата и постави момчето върху седлото.
— Някога яздил ли си кон? — попита той.
Момчето кимна.
— В замъка.
Фермерът предположи, че то има предвид Фелууд. И отново се изкуши да спре там. Лорд Гандрем беше благороден човек, който надали би позволил нещо да се случи на детето. Но Хаерн му бе казал да върне момчето на родителите му, а това означаваше Алиса Гемкрофт във Велдарен. Освен това съществуваше и лекото подозрение, че лорд Гандрем също може да е замесен в заговора.
Той реши да доразмисли по пътя. Покатери се на седлото, намести Тристан и се отправи.
Първият ден премина скучно. Срещнаха керван, отправил се на север. Мрачните търговци дори не ги поздравиха. Малко преди здрачаване Матю забеляза езеро в далечината. Поне сега имаше основание да се зарадва на студа — наоколо нямаше да има комари.
Двамата се разположиха да лагеруват на брега. През по-голямата част от пътуването Тристан бе мълчал, а самият Матю не бе го насилвал да говори. Но топлината на огъня стопи езиците им.
— Кога ще пристигнем? — попита момчето.
Фермерът избута един от дебелите клони към горещината.
— След няколко дни ще пристигнем във Фелууд. После до Велдарен и майка ти ще остане по-малко от седмица път.
Момчето потръпна. Може би самото й споменаване му бе напомнило колко далеч от нея се намира то.
— Дали й е мъчно за мен? — попита детето.
— Не виждам защо не. Евелин би се побъркала от притеснение, ако един от синовете ни изчезне.
Тристан се уви по-плътно с одеялото и се загледа в огъня.
— Той умря, за да ме защити.
— Кой.
— Марк. Харесвах го. Той е по-добър от лорд Хардфилд.
Първото име не говореше нищо на фермера, но второто…
— Знаеш ли защо Артър иска да те убие? Зная, че си малък, но пък имаш уши. И определено познаваш каймака повече от мен.
— Не зная. Той винаги казваше, че съм му като син. И че когато се ожени за майка ми, ще стане мой баща.
Някаква смътна догадка започна да се оформя в главата на Матю. Може би случващото се имаше нещо общо с предстоящ брак. Може би Алиса бе отхвърлила Артър, който бе избрал да отмъсти чрез сина й? Или той искаше да се отърве от предишните й деца, за да остави собствените си наследници без конкуренция? Какви ли бяха замислите му, свързани с Алиса? Прекалено много въпроси, които оставаха без отговор.
— Мога да кажа, че той не планира да ти стане баща — каза Матю. — Сега яж. Утре ни предстои дълъг път. Ездата е уморителна, макар да не изглежда така на пръв поглед.
Двамата заспаха, омотани с одеяла. По средата на нощта Матю се събуди от някакъв далечен вой.
Койоти. Край него Тристан трепереше, притиснал треперещ юмрук до устните си. Той плачеше.
Матю се пресегна и прегърна момчето. То продължи да плаче, но треперенето спря. Скоро риданията също затихнаха, заменени от спокойно дишане. Самият фермер заспа малко след това.
На сутринта и двамата се събудиха със зачервени очи. Тристан мълчеше, Матю също, макар и по други причини. Сутрин той винаги беше в лошо настроение и не искаше да навиква бедното дете.
След закуска двамата продължиха на юг. На всеки няколко часа слизаха, за да протегнат крайници. Матю възсядаше кон далеч не за пръв път, но не бе докосвал седло повече от половин година. Мускули, за чието съществуване той дори не бе подозирал, се изпълваха с болка.
— Започвам да си мисля, че ходенето пеш е за предпочитане — изръмжа той.
Тристан не каза нищо.
Същия ден сред полята започнаха да изникват дървета, които бързо се сгъстяваха. Скоро отделните групички се превърнаха в гора. Замъкът Фелууд се приближаваше.