По време на една от поредните почивки те дочуха приближаващи се от юг копита. Някакъв инстинкт — същият, който го предупреждаваше за нередности с животните — накара Матю да се махне от пътя.
— Ела. — Стиснал юздите и ръката на момчето, той ги въведе навътре в гората, където щяха да останат незабелязани. — Остани тук и дръж здраво — каза той, докато подаваше юздите на Тристан. Самият той се прокрадна обратно, за да погледне.
Петима конници препуснаха по пътя. Тъмните им табарди бяха лесни за разпознаване. Още от хората на Хардфилд. Дали знаеха за изчезването на Герт и Бен? И дали знаеха къде са изчезнали?
Той се стараеше да не мисли за това. Тристан го погледна с широко разтворени очи.
— Пак ли бяха те?
— Да. Така изглеждаше.
— Останалите ще бъдат ли в безопасност?
Матю стисна зъби, грабна юздите от ръката му и се отправи обратно към пътя.
— Само Ашур знае — каза накрая той. — И дано Карак прокълне и последния от тези негодници.
Включително и онзи, който те доведе при мен. Но не беше толкова жесток, че да го каже на глас.
Хората на Орик препускаха в пълен галоп по пътя между Фелууд и Тинхам. Паниката му дишаше във врата и се опитваше да вкопчи нокти в него, но Орик не й позволяваше. Той още не се бе провалил, нямаше основания да мисли, че ще се провали. Никой не бе чул нищо за Натаниел. Най-вероятно той бе умрял от студ. Онзи чудат Стражител бе изникнал там само за златото. Да, липсата на информация показваше, че момчето е труп в снега, огризан от лешояди или койоти.
Имаше само един смущаващ детайл: бяха открили коня на Герт разседлан. От самия войник нямаше и следа. Това означаваше, че той е бил убит. Убит по време на търсенето за Натаниел. Макар да нямаше доказателства, Орик смяташе, че същата съдба е сполетяла и Бен. Двама от хората му, въоръжени, бяха изчезнали…
Това означаваше, че са открили Натаниел. Това нашепваше предчувствието на Орик, а той му отлагаше безрезервно доверие.
На всяка цена трябваше да открие момчето. Ако то успееше да достигне Фелууд, щеше да настъпи бедствие. Лорд Гандрем знаеше за загубата на Алиса и за погребението. Щяха да изникнат много въпроси, все неприятни, ако хлапето изведнъж изникнеше живо и здраво. А за Орик щяха да възникнат още по-неприятни последици…
На север фермите бяха разположени нарядко. Когато конниците достигнаха мястото, където се бе провела засадата, нещо в ума на Орик се намести.
— Представете си, че сте ранени и носите болно хлапе — обърна се той към останалите. — Вали сняг, нямате храна. Какво ще направите?
— Ще захвърля хлапето — каза един. — То така или иначе е мъртво. Няма причина да го мъкна със себе си.
— Да предположим, че си добър човек.
— Ще го отнеса до най-близкия подслон.
Орик потропа по челото си.
— Именно. Пат, вземи Плъшока и вървете на север. Претърсете първите две къщи, на които се натъкнете. Останалите ме последвайте.
Конниците се разделиха. Двама продължиха на север, трима се отправиха на юг. Орик имаше усещането, че този Стражител се е отправил на юг, защото Велдарен бе негов дом.
През остатъка от този ден не се натъкнаха на нищо, но на втория зърнаха ферма да се тъмнее в далечината. Орик поведе спътниците си към нея, почувствал как пулсът му се ускорява. Това беше. Стражителя щеше да е спирал тук, може би не за дълго, но поне за да се нахрани.
На почукването му бе отговорено със закъснение.
— Кой е? — попита женски глас.
— Аз съм Орик Силвъруийд, войник на лорд Хардфилд. Настоявам да вляза.
Изстърга ключалка. Орик се обърна към хората си и прошепна:
— Не се отпускайте и за миг.
На прага изникна сравнително привлекателна жена в началото на тридесетте. Край нея стоеше юноша, затъкнал кинжал в колана си. От мястото си Орик можеше да види още неколцина хлапетии, струпани около печка.
— Къде е стопанинът на дома? — попита войникът.
— Аз съм — отвърна юношата. Влезлият Орик повдигна вежда и погледна към жената. Още отсега можеше да види, че нещо не е наред.
— Как се казваш, момче? — попита той, зарадван на гнева от обръщението. Ядосаните често издаваха неща, които иначе биха премълчали.
— Тревър.
— Къде е баща ти, Тревър.
Последвалото кратко колебание, съчетано с проблясъка в очите на жената, представляваше предостатъчно доказателство за Орик.