Единият от придружителите му бе млад войник на име Юри, а другият бе ветеран на име Ингъл. Орик се обърна към тях, умишлено излагащ гърба си към Тревър.
— Ингъл, върви да претърсиш плевнята. Юри, ти претърси къщата. Изкърти дъските, ако се налага.
— Нямате право! — изкрещя жената. Орик я зашлеви с опакото на ръката си. Тревър най-сетне изтегли кинжала. В следващия миг войникът се озова пред него, сграбчи го за гърлото, а с другата ръка стисна въоръжената му китка. Останалите деца започнаха да пищят.
— Ти ми извади оръжие, момче — каза Орик. Чувстваше се като вълк, попаднал в кошара. Не спря налудния блясък в очите си, защото знаеше, че той ще ги изплаши още повече. — Това означава, че имам правото да те накажа както си поискам. А аз възнамерявам да те оставя сакат. Мислиш ли, че майка ти ще има желание да храни безполезно гърло, което не може да помага на полето? Дали ще й хареса как ти режа пръстите един по един?
Очите на юношата бяха готови да изскочат от страх. Той не можеше да каже нищо, само да хъхри. Орик умишлено поддържаше натиска. Искаше хлапакът да полудее от страх, да остане убеден, че му предстои да умре.
— Пуснете го — помоли се жената. Тя все още стоеше край вратата. Върху лицето й бе изникнал червен белег. През това време Юри разтваряше шкафове и гардероби и тропаше с крак, за да провери за скривалища в пода.
— Застани при децата си — нареди Орик. — Опиташ ли се да направиш нещо, каквото и да е, ще ти покажа как се вадят черва.
Тя неохотно се подчини и седна между момичетата си. С тях имаше и невръстно момче, което се сви в краката й.
Орик отново се обърна към Тревър, който бе изпуснал кинжала и бе започнал да се дави. Войникът отпусна захвата си.
— Поеми си дъх и слушай добре. Двама от хората ми са изчезнали. Мисля, че са били тук. Но за това ще говорим после. В момента бих искал да узная повече за едно малко червенокосо момче на около пет години. Някой довеждал ли го е тук? Искам истината.
Лицето на Тревър се сгърчи от болка. Несъмнено имаше какво да каже, но не искаше. Дори и пред заплахата от смърт щеше да замълчи. Орик осъзна, че момчето възнамерява да защити родителите си. Нищо друго не можеше да осигури подобно мълчание. Но и това можеше да бъде заобиколено.
— Юри — изкрещя той. Войникът изникна след секунди.
— Да, Орик?
— Откри ли нещо?
Юри поклати глава.
— Той не е тук. От Бен и Герт също няма следи.
Орик погледна към стаичката, отделена със завеса.
— Заведи го там — обърна се той към подчинения си. Другият войник грабна Тревър за китките и го блъсна пред себе си. А Орик се приближи към жената.
— Как се казваш?
— Евелин — през зъби отвърна тя.
— Хубавко име. Сега ще дойдеш с мен или ще те завлека за косите. Изборът е твой.
Жената целуна дъщерите си и се изправи. Поставил ръка върху тила й, Орик я заведе в съседното помещение. Юри бе притиснал Тревър към една от стените.
— Ти се опитваш да защитиш майка си, баща си или и двамата — каза Орик и блъсна Евелин върху леглото. — Но в действителност не правиш нищо подобно. Сега ще ти покажа какво докара мълчанието ти. Дръж го здраво, Юри.
Орик удари майката, блъсна я по корем и разкъса роклята й. Когато тя започна да ридае, войникът натъпка единия от краищата на одеялото в устата й. Тревър започна да се мята, но Юри се извисяваше над него и го удържаше с лекота.
Орик свали колана си и я облада. Жената изпищя. По лицето й започнаха да се стичат сълзи. Войникът я удряше, когато писъците й станеха прекалено шумни или когато хлапето престанеше да се мята. Той искаше да удължи ужаса. Искаше да уплаши сополанкото.
Приключил, Орик отново пристегна панталоните си. Евелин опита да се покрие, но Орик не й позволи.
— Пусни го — обърна се той към Юри.
Тревър скочи насреща му, което бе очаквано от Орик. Последният избегна отромавелия от ярост удар и отново сграбчи Тревър за шията, за да го блъсне към стената.
— Искаш ли да знаеш какво ще се случи сега? — попита той. — Мисля, че Юри също иска да се позабавлява, само че аз няма да му позволя. И знаеш ли защо? Защото ти си следващият, освен ако не ми кажеш всичко, което се е случило тук. — Орик се изсмя. — Как ти се струва това, Тревър? Някога искало ли ти се е да опънеш майка си? Това е шансът ти. Никой няма да те вини. Ти просто си защитавал семейството си. А какво ще кажеш за някоя от сестричките? Мислиш ли, че те са достатъчно големи, за да оценят едно хубаво сръчкване? Смятам да те накарам да се изредиш и на трите, една след друга, докато…