— Престани! — изпищя момчето, макар и близо до задушаването. — Всичко ще кажа, всичко, само престани…
Освободеният Тревър се свлече в краката му. Орик приклекна, за да го погледне в очите.
— Ще ми разкажеш всичко до последната подробност, иначе следващия път няма да проявя такава благосклонност.
Тревър разказа за пристигането на Хаерн с момчето, което самият той познаваше само като Тристан. Описа последвала ампутация, а после и появата на Бен и Герт. Орик кипна от гняв, докато слушаше за убиването им. Хлапакът изрично подчерта, че баща му е убил и двамата. Накрая идваше заминаването на фермера за Велдарен, на кон и по главния път.
— Добро момче. — Орик го зашлеви през лицето.
— Сега вече може ли? — попита Юри и кимна към Евелин. Тя все още лежеше върху кревата, с насълзени очи. Орик сви рамене.
— Изчезвай, момче. Вече не ти се полага да гледаш.
Десет минути по-късно тримата войници се събраха пред фермата.
— Не открих следи от нищо странно — каза Ингъл. — Неотдавна са разкопавали, само че земята е прекалено замръзнала, за да проверя.
— Не си прави труда — рече Орик. — Знаем какво са направили. Бащата пътува с Натаниел на юг. Ако препуснем, ще успеем да ги настигнем.
Юри протегна палец към къщата:
— И ще ги оставиш живи? Те са помогнали на бащата да убие двама от нашите. И се опитаха да излъжат. Ще дадем лош пример.
— Оставяме ги за момента — натърти Орик. — Когато открием този Матю, искам лично да го завлека обратно в дома му, за да гледа как убиваме цялото му семейство. Подобна история трябва да се разчуе. След това никой няма да посмее да се опълчи на Артър или да посяга на хората му. Сега да тръгваме. Двамата не бива да достигат Фелууд.
Глава осемнадесета
В южните части на града Зуса не бе открила нищо. Нощта, донесла със себе си огън и кръв, си бе отишла, но хлъзгавият Стражител не бе изпъкнал никъде. Прекалено много хаос и смърт. Как бе възможно да разпознае един убиец сред хиляди? За този въпрос тя не разполагаше с отговор.
Поне изглеждаше, че желанията на Алиса са били изпълнени. Стотици крадци бяха погинали, макар че и сред наемниците имаше множество жертви. Господарката й надали щеше да тъжи за тях. Тя си имаше собствена мъка.
Оставаше й единствено да се надява, че през изминалата нощ Стражителя умишлено е останал скрит, защото е знаел, че от присъствието му няма да има нужда. Но през деня той може би щеше да избяга или да огледа щетите.
От покривите Зуса прекосяваше територията на няколко престъпнически гилдии, край онези седалища, които й бяха познати. Под себе си тя виждаше различни хора, които се придържаха из пустите улички, но те до един носеха плащове на различни гилдии. От разпитите си предишната нощ бе научила, че Стражителя никога не се е появявал в гилдийни цветове, а само в обикновени сиви плащове. Но пък Пепелявите и Паяците бяха избрали различни отсенки на сивото за свой цвят, затова тя се отправи именно натам.
Близо до свърталището на Пепелявата гилдия Зуса се облегна на един триъгълен покрив, отпусна ръце на върха му и се загледа в площада. Нищо.
Едва тогава тя осъзна мащабността на задачата си. Опитваше се да открие човек, който нямаше приятели, връзки и известни мотиви. Разполагаше единствено със смътно описание на дрехите му, а също и със слуха, че косата му била руса. Някои бяха изтъкнали, че очите му са червени. Тези слухове тя бе отхвърлила редом с небивалиците за демонска кръв и остриета вместо ръце. Но цветът на косата донякъде стесняваше кръга.
Тя задряма неволно и се разбуди засрамена от слабостта си. Денонощието определено бе преминало напрегнато, но пък й се бе налагало да изтърпява и по-дълги периоди.
— Нава би се огорчила от мен — прошепна Зуса. Тъга се примеси с умората й.
Нава, едната й сестра, бе намерила смъртта си в ръцете на тъмен паладин. Някога трите бяха прокудени като богоизменнички. Но в действителност техният бог ги бе изоставил. И Зуса бе избрала да се обърне срещу него, за да защити Алиса.
През изминалите пет години тя не бе отправяла нито една молитва към Карак. Нава и Елиора й липсваха много повече от неговото присъствие.
От дясната й страна, в една от уличките, някой извика от болка. Зуса веднага притича натам, за да погледне. И остана удивена.