Зуса се хвърли към Стражителя. Знаеше, че няма да получи втора възможност да го изненада по такъв начин.
Всеки друг противник щеше да е погинал, но Стражителя не беше обикновен враг. В мига, в който тя изчезна, той вече се обръщаше, за да я потърси. Мечът му изблъска първия й удар, а с втория кинжал Зуса трябваше да парира замах, насочен към гърлото й. Тя запази инерцията си и двамата се сблъскаха. Главата му се удари в стената. Безликата нанесе два бързи удара към лакътя му. Дрънченето на изпуснатия меч прозвуча като музика за ушите й.
Той изрева, но болката не забави другото му острие. Почувствала ръбът да се врязва в кожата й, Зуса се изви, за да предотврати дълбока рана. По лицето и врата й започна да се стича кръв, но това само я подтикна да продължи. С кинжалите си тя изтласка меча и стовари лакът в гърлото му.
Противникът се задави и се приведе. Зуса стовари дръжката на кинжала си в слепоочието му. Стражителя се отпусна на колене.
— Няма да се поколебая да те убия — каза тя. Той остана опрян на ръце пред нея. — Ела доброволно и се изправи пред жената, която си онеправдал.
— Не съм онеправдавал никого — дрезгаво каза той.
— Лъжец. Детеубиец. Предай се.
Стражителя се изсмя уморено и горчиво.
— Аз съм убитото дете, жено. Попитай баща ми.
Той хвърли плаща си към нея. Зуса блъсна плата встрани, за да се натъкне на пета, стоварила се в челото й. Тя побърза да се отдръпне, повдигнала кинжали в защита. Замъгленото й зрение не видя никого. Той беше изчезнал, но къде?
Трябваше да последва кръвта.
Жената зърна прясно петно върху постройката от лявата си страна. Покривите.
Тъй като усещаше, че времето й изтича, Зуса веднага започна да скача между первазите, за да достигне покрива. Но над ръба му я изчакваше жена с изтеглено оръжие.
— Съжалявам, Зуса, но той е мой — каза Велиана. — Върви си.
Зуса се напрегна. Мразеше неудобната си позиция. Кинжалът на другата жена можеше да й пререже гърлото само в един миг.
— Алиса иска да пролее кръвта му заради онова, което е причинил на Натаниел.
— А на нас ни е нужен за нещо повече от дребнаво отмъщение. Моля те, Зуса, не усложнявай нещата.
Безликата се навъси, раздирана от колебание. Велиана беше нейна ученичка. Но Алиса бе нещо повече, дори повече от приятелка.
— Ще го убиеш ли?
Велиана поклати глава.
— Не. Не и ако той не ни принуди. Само една среща. Нима приятелството ни не струва толкова?
Зуса я погледна в очите, за да изтъкне сериозността на следващите си думи.
— Струва. Но това ще бъде краят на приятелството ни. Все още ли настояваш за желанието си?
— Да.
— Така да бъде, Велиана. Моли се никога повече да не се срещнем.
Тя пусна покрива и полетя надолу, без да повдига глава. Велиана се обърна и се затича след кървящия Стражител.
Мъртвешката маска влезе в скривалището на Пепелявата гилдия с усмивка на лице и високо вдигната глава. Последната бе изпълнена с пулсираща болка, напомняща юмруците на орк, а виното, което бе изпил с Велиана, за да полее успеха, също не бе спомогнало за състоянието му, но това нямаше значение. Гледката, на която се натъкна, бе предостатъчна, за да оправи настроението му. Навсякъде лежаха разпръснати възглавници. Подът все още бе осеян със стъклени отломки. В другия край на помещението трепереше Гарик. Освен него вътре имаше още дузина Пепеляви, които се държаха встрани от първомайстора.
— Привет — небрежно каза Мъртвешката маска. — Радвам се да видя, че си оцелял изми…
— Къде беше? — изкрещя Гарик. Магьосникът премигна насреща му и погледна към един от останалите крадци, за да покаже объркването си. В действителност, след атаката двамата с Велиана бяха посетили скривалището на Паяковата гилдия, където бяха убили трима от тях и бяха оставили знака на Пепелта край телата им. Естествено, той нямаше намерение да каже на Гарик това.
— Бягах из улиците, за да спася живота си, като всички останали крадци във Велдарен — излъга той. — Наминах тук, но мястото беше пусто, така че се скрих до сутринта.
Гарик започна да се разхожда напред-назад. Очите му бяха кървясали. Колко ли кремион бе изпушил? Освен това той говореше завалено, несъмнено отговорен за изпразването на някоя от онези счупени бутилки, които лежаха недалеч от него. Пиян и напушен. Мъртвешката маска едва сдържа прихването си.