— Паяци! — кресна Гарик, започнал да говори на себе си. — Проклети Паяци! Какво го е прихванало Трен? Че съм го предал? Мисли си, че съм толкова глупав, та да сторя подобно нещо? Гнусен, мазен тарантул! Бяхме сключили сделка…
Останалите думи на първомайстора се превърнаха в гневно пелтечене.
Очите на Мъртвешката маска блеснаха. Сделка? Дали Гарик не бе започнал да работи за Трен? Това би обяснило много неща…
— Един от хората на Трен изникна преди половин час — тихо каза един от крадците. — Заяви, че двама Пепеляви убили неколцина от техните. Искали обяснение.
Магьосникът изненадано повдигна вежди.
— Това е невъзможно — рече той.
Гарик дочу разменените реплики и с тежки стъпки се приближи. Мъртвешката маска можа да се убеди, че зениците на предводителя са невъзможно разширени. Ако цялата увереност на първомайстора се градеше върху протекцията на Трен, внезапното й изчезване здравата щеше да го разтърси. Магьосникът нямаше търпение да каже на Велиана. По-рано тя бе възнамерявала да убие Гарик. Какво ли щеше да му причини сега, след като научеше, че той е предал гилдията им на човека, убил предишния първомайстор?
— Това са сериозни обвинения — продължи Мъртвешката маска. Трябваше да си повтаря да не се усмихва, да не разкрива веселието си. — А вие какво им казахте?
— Че това са глупости — рече Гарик и размаха несигурен пръст. — Ще го убедя в това. Но искам да зная какво става. Стотици наемници търчат из улиците. Защо? И тази вечер ли ще повторят? Трябва да планираме. Да се подготвим. Може би останалите гилдии знаят какво става? Трябва да питаме. Да изпратим някого.
Вижте въздигнатия си водач, помисли си Мъртвешката маска и погледна към останалите крадци. Той беше марионетка на Велиана, после на Трен. Сега конците му са прерязани. Остава му единствено да рухне.
— Аз ще отида — предложи магьосникът. — И то в Паяковата гилдия. Трябва да им покажем, че не им мислим злото. И че оцеляването на гилдиите е по-важно от дребните ни неразбирателства. Колцина от нашите умряха през нощта? Това се превърна в истинска война. Нека аз да отнеса съобщението до Трен.
Гарик прехапа устна, за да осмисли предложението със замаяния си от вещества мозък. Останалите крадци изглеждаха доволни. Това не изненадваше маскирания. Той бе изникнал сред хаос, бе останал спокоен и бе предложил план. Повече от достатъчно. Гилдията щеше да види, че той, а не Гарик, е придобил контрол над нещата.
— Хубаво — каза първомайсторът. — Иди. Но бъди внимателен и не настоявай, ако Трен те притисне. Трябва да останем приятели. Добри приятели. Ще дадем добър урок на Трифектата. Нали? Нали?
Крадците изреваха неохотно. На излизане Мъртвешката маска забеляза погледите им — този път не можа да сдържи усмивката си. Макар все още да оставаше новопостъпил, в очите им той бе по-истински водач от Гарик. В кризисни моменти хората винаги се обръщаха към стабилността. А точно това виждаха те в негово лице.
Изникнал на улицата, той погледна към покривите. По негова молба Велиана бе останала скрита там — в случай че Гарик поиска да стори нещо глупаво. Макар че бе отсъствал не повече от няколко минути, нея вече я нямаше. Странно. Дали някой друг не бе я забелязал?
Мъртвешката маска се отправи към сградата, заобиколи и се изкачи. Очакваше да открие Велиана притисната към покрива, но той бе пуст.
— Вел?
Тогава видя кръвта. Тя го отведе до една уличка, в която видя Велиана коленичила край някакъв мъж. Той носеше захабени дрехи, тъмни, без гилдийни цветове. Косата му бе руса, подстригана късо, а гърдите му бяха изцапани с кръв. В първия миг магьосникът си помисли, че Велиана го е нападнала, но при слизането си установи, че тя го превързва.
— Какво става?
— Това е той — отвърна тя. Не се бе изненадала от появата му. — Трябва да е той. Изправих се срещу него веднъж, преди години. Но кой друг би могъл да е Стражителя? Това е Арон… Синът на Трен Фелхорн.
Мъртвешката маска се вторачи в младежа, а плановете, вихрещи се из главата му, започнаха трескаво да се преподреждат с оглед на новите обстоятелства. И всяка от новите комбинации бе по-добра от предишните.
— Помогни ми да го пренесем. Предстои ни много за обсъждане.