— Може и да не ти се вярва, но името ти има влияние — продължи Мъртвешката маска. — Или по-скоро репутацията ти. Всеки крадец се страхува, че жертвата, която се кани да обере, ще се окажеш ти. Дори първомайсторите им се боят от теб, може би с изключение на Трен. Той не би трепнал дори и пред драконово нападение. Както и да е. Трябва да разбереш нещо. Всички тези отрепки на подземния свят са привикнали да се борят за оцеляване още от раждането си. Тази борба е единственото, което познават. Готови са да се вкопчат във всичко, което могат, за да се издигнат, но дълбоко в себе си просто искат да живеят. И то да живеят добре. Ако заплашиш това, ще успееш да ги привлечеш на своя страна.
— Никой първомайстор не би отстъпил пред моята заплаха — каза Хаерн. — Ти си глупак. Те по-скоро ще умрат, отколкото да захвърлят богатството си.
— Това е другото нещо, което трябва да разбереш — усмихна се тъмнокосият. — Те нямат чест. Искат богатство и искат да живеят. Но няма да се съгласят да живеят без него, не и когато най-сетне са го достигнали. Така че трябва да ги заплашиш, като същевременно им предоставиш шанс да запазят всичко, което са придобили. Това може да проработи, зная го.
Хаерн се облегна назад. Все още не беше убеден.
— И какъв е планът ти?
— Знаеш ли колко плащат първенците на Трифектата, за да поддържат наемниците си? Колко пари губят всяка година заради Трен, който опожарява стоките им, заради Кадиш, който избива слугите им, заради Гарик, който ги ограбва? Тази война ще я доведе до банкрут, но онези тримата не могат да спрат, защото Трен няма да им позволи. Никой не иска това да продължава. Преди този сблъсък всеки получаваше стабилен приход и почти никой не умираше. Имаше система. Но тогава Трен се наскърби, а Трифектата преигра. И двете страни сгрешиха, но в този момент никоя от тях не е склонна да спре. Кажи ми, Хаерн, имаш ли представа какво представлява рекетът?
— Трен Фелхорн е мой баща — отвърна той.
— Хубаво. Планът ми е много прост. Събираме всички първомайстори и предводителите на Трифектата в една стая. Никой не напуска, докато не се съгласят да сложат край на всичко това.
Останал изумен, че подобно нещо бива изтъкнато като сериозно предложение, Хаерн дори не се засмя.
— Никога не би проработило. Кой би се съгласил на подобна среща? Някои няма да се явят, а други ще се опитат да елиминират противниците си. Прекалено много алчност и недоверие. Очаквах нещо по-умно от… толкова странен човек.
— Ти си прекарал пет години в опит собственоръчно да надвиеш престъпническите гилдии, а се подиграваш на моето въображение? По принцип си прав: подобна среща несъмнено не би постигнала целта си… освен ако не разполагаме с човек, който да отговаря за реда. Някой, от когото всички те се страхуват. И чието присъствие би загатвало мигновена смърт за всеки, понечил да опита нещо.
Известно време Хаерн мълча.
— Развържете ме.
— Ще се опиташ ли да ме убиеш? — попита Мъртвешката маска.
— Доверието ти е обидно малко за човек, който иска да работя за него.
Мъжът сви рамене.
— Уместна забележка. Срежи въжетата, Вел.
Велиана го стори, макар и неохотно. Хаерн се изправи и се протегна. Гърбът му изпука. Ръката го болеше много силно, несъмнено мускулите бяха разкъсани. След като хвърли един бегъл поглед из мазето, той се обърна към Мъртвешката маска.
— Разкажи ми повече.
Другият с готовност продължи:
— Недвусмислено ще заявим на всеки от членовете на Трифектата и гилдийните предводители, че ако откажат да се явят на срещата, ще умрат. А аз ще се заема да загладя нещата зад кулисите и да изработя условия, които всички ще склонят да приемат. Ако някой се разсмърди или се опита да откаже, изпращаме му теб. Как ти звучи?
— Налудничаво. — Хаерн подири мечовете си, но не ги видя. — Случайно да си видял какво се случи през нощта? Уличните канали са задръстени от кръв. Никой няма да се съгласи на тази среща, Маско.
— Ако не приемеш, няма да имаме избор — каза Велиана и пристъпи пред стълбището. — Ще трябва да виниш само себе си.
— За какво?
— Ние ще съобщим на баща ти новото ти име и кой си в действителност — рече тя. — Колко дълго ще продължи борбата ти срещу гилдиите, след като той знае? В момента той гледа на теб като на нещо досадно; призрак, който държи хората му нащрек и прочиства слабите. Но ако узнае, че Арон Фелхорн се е обърнал срещу собствената си плът и кръв…