— Радвам се, че покрай тренировките не си забравил да говориш — каза Лори. — А за теб, Торгар, имам ново поръчение. Върви при Кънингтън и Гемкрофт и ги покани в прекрасния ни хълмист лагер. Постарай се да ги убедиш. Напомни им, че е мой ред да бъда домакин. И че те не могат да откажат предложеното от мен място, стига там да има достатъчно храна.
— Споменаването на храната ще се окаже достатъчно, за да привлека Леон — прихна да се смее наемникът. — Чувам, че покрай гилдиите той не може да се глези с любимите си вкусотии, така че ще довтаса дори и ако се бяхме настанили насред кочина. Да взема ли момчето със себе си, господарю?
Пронизващият поглед на Мадлин бе пределно ясен отказ. Това подтикна Лори към решението му.
— Да. Помни, Тарас, че съм възложил тази задача на Торгар, затова не му противоречи, освен ако не е крайно наложително.
Тарас не скриваше вълнението си. За последно бе посещавал града на Карак на деветгодишна възраст. По време на целия път насам не бе спирал да задава въпроси.
— Да вървим! — извика той и пришпори коня си. — Градът ни чака!
Наемникът препусна подире му. Мадлин се навъси и се извърна. Лори забеляза и тази й реакция. Този път той не овладя гнева си.
— Тарас трябва да се учи на отговорност. И да се научи да се оправя с останалите членове на Трифектата. Това ще му бъде от полза.
— Това само ще докара смъртта му — възрази Мадлин. — Изпращаш собствения си син, придружен от един-единствен наемник? Ще ги открием в някоя канавка, само защото ти скъпернически предпочиташ да спим под звездите.
— Започваш да прекаляваш — каза Лори.
В продължение на минута те пътуваха мълчаливо. Лори бе отдръпнал коня си малко назад, а Мадлин се бе отпуснала със скръстени ръце върху възглавниците си. Когато фургонът рязко спря, Лори се отправи встрани. Бяха достигнали първия хълм. Някои от наемниците бяха избързали напред, за да се убедят, че сред тревата не се крият някакви неравности.
— Пристигнахме — каза Кинън. — За нула време ще те настаним кралски.
— Нищо подобно — възрази тя. — Отивам у дома. В истинския ни дом.
Двамата се вторачиха навъсено. Лори размести език, видимо усетил неприятен вкус в устата си.
— Много ще ми липсваш — саркастично заяви той. — Щом толкова желаеш да отидеш в града, ще ти приготвя ескорт. Двама въоръжени мъже може и да не привлекат вниманието на тълпата, но група слугини и една благородница сред тях са съвсем друга работа.
След това Кинън се отдалечи. В много по-лошо настроение от завръщането си от портата.
Трен вървеше напред, следван от гилдията си. Липсваха само Арон и Зенке, останали да почистват кръвта.
Като никога крадците, напредващи сред търговската част на града, не се интересуваха от джобовете на чужденците. Бунтовете щяха да избухнат много скоро. Самият Трен бе подпалил два пожара, а хората му бяха отговорни за още три. Палежите бяха насочени единствено към складове. Така запасите от храна бяха станали още по-скъпи. Един след друг касапите затваряха магазините си, убедени с помощта на злато или кинжал. Същото се отнасяше за пекарите, които бяха получили избор: да затворят фурните си за един ден или да ги затворят завинаги.
— Впоследствие всички търговци ще посочат към теб — каза крачещата край него Кайла. Фелхорн само се изсмя.
— Това време не ме интересува. Важен е днешният ден, а в него трябва да има размирици и глад.
С бързи жестове Трен разпрати хората си да заемат позиции. Гилдията на Паяците зае цялото протежение на улица „Търговска“. Самият Фелхорн застана на кръстопътя с дворцовия булевард, виещ се от замъка до крепостната стена. Неколцина от най-верните му хора бяха захвърлили плащовете си, за да се смесят с гладните и развълнувани маси в южната част на града. Ако те изпълнеха задачите си, бунтовете щяха да пламнат с ужасяваща бързина.
Крадците изчакваха в продължение на двадесет минути. Макар и спуснал качулката си, Трен се усмихваше на онези, които го забележеха. Той не се страхуваше от нищо. Единствено голям отряд наемници можеше да му създаде тревоги.
Край него се намираше скромна бижутерска сергия, предлагаща дрънкулки за предстоящото събиране. Лори Кинън щеше да доведе със себе си цели пълчища, сред които слугини, танцьорки и певици. Те бяха очакваните купувачи на изложените дрънкулки.
— Стоката ми в безопасност ли е? — попита в един момент плешивият бижутер. Трен кимна.