— Ти се отнасяше добре с мен, Мафи. Когато изтегля меча си, събери си нещата и си върви.
Минаха още минути. Единственият напрегнат момент бе появата на група наемници. Последните не обърнаха никакво внимание на сивите плащове, а бързо се отправиха към двореца. Трен се почеса по брадичката — знак към хората си да ги оставят.
От юг долетяха многогласни викове. Трен хвърли поглед по булеварда и остана изключително доволен. Над четиристотин дрипльовци оформяха първата вълна.
— Хляб или кръв! — крещяха някои от тях. Хората на Зенке бяха отговорни за подклаждането на тези простички, но ефективни фрази.
Сганта щеше да получи или едното, или другото. Самият Трен притежаваше недвусмислено предпочитание. Той изтегли меча си и опря върха на острието край десния си крак. Сивите плащове сториха същото. Мафи побърза да струпа евтините си бижута в един чувал, след което се скри в дома си, разположен точно зад сергията.
— Хляб или кръв! — кресна Трен, когато тълпата го достигна.
Подклаждана от шпионите на Паяковата гилдия, сганта отвърна на вика му. Пълчището бе възнамерявало да се отправи на север към замъка, но опитните усилия на примесените сред тях подставени лица пренасочиха устрема им по търговската улица. Сергиите, на които обичайно се продаваше храна, сега стояха празни. Пътьом сивите наметала ги рушаха. Тълпата започна да се настървява. Появиха се още от хората на Фелхорн — с разпалени викове и разпалени факли. Още сергии бяха потрошени. Пламнаха коли. Рухваха заклани магарета. Пълчището продължаваше да расте, подхранвано от нехранимайковци и онази паплач, която се чувстваше в безопасност единствено сред сган. Този човешки рояк опустоши цялата търговска улица. Сред къщите плъзнаха пламъци, но никой не отърча с кофи.
Трен лично запали къщата на Мафи и закова вратата. Жалките дрънкулки, които онзи продаваше, бяха позор за града. Освен това той плащаше нищожна част от приходите, които успяваше да измъкне от наивните си клиенти.
— Бъди здрав — промърмори Фелхорн, усмихнат срещу проблясъците на огъня. След това той изсвири продължително. Работата им бе приключила. Бяха започнали да нахлуват стражници, нахвърлящи се срещу метежниците. В началото някои от бунтуващите се започнаха да се съпротивляват, но подставените гилдичари побягнаха с престорен страх, който бързо се предаде и на околните. Започналата да се разлива по улицата кръв бързо прогони и малцината останали смелчаци.
Потушаването на пожарите щеше да отнеме няколко часа. Цялата търговска улица изглеждаше като опустошена от вражеска войска. Тази гледка щеше да приветства Лори Кинън. Ако Трен извадеше късмет, паплачта щеше да обкръжи колите му, да изблъска наемниците му и да задигне храната.
От запад притича един от хората му. Това беше Туийд, простоват, но опитен крадец, комуто Фелхорн бе поверил да наблюдава за появата на Кинън.
— Имаме проблем — изфъфли Туийд. — Кинън няма да влезе в града. Останалите двама отиват при него.
Трен пристъпи встрани от улицата, убеден, че не е дочул правилно заради ужасната гълчава.
— Повтори. Този път по-ясно.
— Видях хората на Кинън да издигат огромни палатки и да подреждат колите си в кръг — каза Туийд. — Изглежда, че новите данъци са го отказали да влиза в града. Той няма да види бунтовете, само ще чуе за тях.
Фелхорн стисна зъби, прибра меча си и сграбчи Туийд за рамото.
— Отговори ми внимателно. Видя ли някого от кервана да се отправя към града? Когото и да е?
— Видях неколцина, преди да скоча от стената — леко нервно отвърна Туийд. — Имаше някаква група жени, заобиколени от войници. Реших, че някои от наемниците ще отвеждат курвите си в града, за да потърсят легла и вино.
— Справил си се добре. — Трен пусна рамото му. — Върви обратно при портата и се оглеждай за други големи групи. Докладвай незабавно, ако видиш нещо ново.
Сетне Фелхорн се огледа и направи знак на неколцина от хората си да се приближат. Искаше му се Зенке да беше с него. Чувстваше се глупаво, че е оставил един от най-умните си хора да наглежда сина му в подобен момент. Имаше вероятност групата от жени и войници да не се окаже нищо сериозно, но предчувствието му нашепваше друго.
Петимата, които бе повикал, се приближиха до него. Той бързо им предаде нарежданията — те щяха да ги отнесат до останалите членове на гилдията.
— Единствено жива? — попита един от тях, когато Трен приключи.