— Не съм я искала. Но съм готова да я изтърпя. Наблюдавай и покривите. Паяците обичат да се спускат от тавана.
Неколцина от онези, край които минаваха, започнаха да крещят обиди.
— Курви!
— Стиснати негодници!
— Страхливци!
Наемниците повдигнаха оръжия и отвърнаха на обидите. Най-близките дрипльовци се пръснаха, но нови и нови започваха да се стичат. Мадлин започна да настръхва. Имаше нещо умишлено в начина, по който малката тълпа ги следваше. Нови псувни и обиди полетяха към тях, но този път наемниците не обърнаха внимание.
Скоро им се наложи да си проправят път. Нищо сериозно, нищо прекалено очевидно, просто някой мъж, застанал насред улицата, който се оттегляше прекалено бавно, или жена, отказваща да помръдне с легена си.
Двама мъже се бяха настанили да играят на зарове насред улицата. И двамата носеха сиви наметала. За момент те преустановиха играта си, повдигнаха плащове, за да покажат кинжалите си, и отново ги отпуснаха.
— Да ги изблъскаме ли? — попита Найджъл. Мадлин се огледа. Струваше й се, че крачи сред гора от барутни дървета, повела група живи факли. И най-малката непредпазлива стъпка щеше да означава пожар.
— Гладни сме! — кресна някакъв младеж в парцаливи одежди.
— Хляб или кръв! — отговори му невидим глас от тълпата.
— Ще заобиколим — реши Мадлин. — И ще го сторим бързо. Вече виждам оградата ни в далечината.
— Виждам очите на Смъртта — каза единият от мъжете, докато групата на Мадлин минаваше край тях. Жената погледна към заровете. Две единици.
Жените и придружителите им достигнаха мястото, където улицата се разклоняваше. В едната посока улицата бе пуста, но в другата се бяха струпали двадесетина дрипльовци. Някакъв търговец бе рухнал на земята, с окървавено лице. Количката му с хляб бе преобърната. Крещящи за храна, нови и нови отрепки се стичаха насам.
Един от притичващите наръга наемник. Последният рухна с вик, превърнал се в предупреждение. Още двама от другарите му се свлякоха на земята, с прерязани гърла.
— Назад! — кресна Найджъл и посече жена, приближила се прекалено. Кръвта й обагри бронята му. — Не се приближавайте!
Хората му побързаха да последват примера му и да замахват предупредително към всички, които се окажеха прекалено близо. Напредъкът им се забави още повече. Заради ранената жена тълпата забрави за хляба и се обърна към кръвта.
— Убийци! — кресна глас, отново останал скрит.
— Касапи! — изпищя жена с къса гарвановочерна коса. Тя носеше сивите одежди на Паяковата гилдия. Забелязала погледа на Мадлин, крадлата й се усмихна и намигна.
Наемниците не носеха щитове, можеха единствено да се опитват да отбягват последвалия дъжд от камъни. Сюзън рухна, ударена по слепоочието от тежък камък. Още две момичета се строполиха с писъци и кървящи лица. Тъй като това ги остави извън закрилата на наемниците, тълпата се нахвърли върху тях, разкъса дрехите им, отряза косите им и започна да ги тъпче в калта.
— Не се обръщайте — заръча Мадлин на останалите. — Бързайте към портата и не се обръщайте!
Писъците на ранените слугини представляваха достатъчна мотивация. Групата отмина преобърната количка с хляб. За момент погледът на Мадлин се задържа върху тялото на търговеца.
Отвъд улицата изглеждаше празна. Самотен мъж бе застанал в средата й. При приближаването им той отметна качулката на сивия си плащ.
— Мадлин Кинън — заяви той с доволна усмивка. — Радвам се да се срещнем.
Виковете на тълпата бяха заглъхнали зад тях. Наемниците сгъстиха редиците си и отново забавиха ход.
— Каква работа имаш с мен? — попита тя и остро изгледа Найджъл, за да го накара да продължи.
— Аз съм Трен Фелхорн. Всичко и всеки във Велдарен е моя работа.
Наемниците спряха напълно.
— И какво искаш? — попита тя, стараейки се да запази спокойствие. — Откуп? Или да придобиеш преимущество за предстоящи преговори?
Трен се засмя.
— Искам съпругът ти да си разкъса туниката и да си посипе главата с пепел. Искам близките ти да се молят отчаяно за завръщането ти. И знаеш ли кому ще се молят? Аз ще определя дали ще живееш. Те ще се молят на мен.
Сиви плащове изникнаха от къщите, уличките и покривите.
— Обградени сме — прошепна Найджъл. — Поне двадесет са. Опитайте да се споразумеете с него, милейди. Няма как да спечелим тази битка.