— Освен себе си, нямам какво да предложа — каза Мадлин. — Ти имаш броня и меч. Изпълни задължението си.
— Колкото и да ви плаща тя, не може да е достатъчно, за да се разполага с животите ви — каза Трен. Неколцина от хората му пристъпиха по-близо, а други извадиха заредени арбалети и ги насочиха към наемниците. Болтовете бяха огромни, Найджъл бе уверен, че те с лекота биха пронизали метала на броня.
Един от наемниците захвърли меча си. Преди да е успял да прекрачи, Найджъл го наръга в гръб и срита тялото му встрани. Сетне насочи окървавеното оръжие към Фелхорн и поздрави. Трен кимна. Останалите Паяци разбраха посланието: водачът на наемниците оставаше за първомайстора на гилдията.
При изтрещяването на първия арбалет Найджъл се хвърли в атака. Трен изтегли късите си мечове и ги завъртя с ловкост, която изпълваше окото с възхита. Още двама наемници рухнаха, пронизани от болтове. Слугините изпищяха. Мадлин изтегли скрития си кинжал, твърдо решена да накървави острието в първия мъж, който понечи да се приближи. Оставащите наемници се стараеха да се защитават. Броните им бяха достатъчно дебели, за да отблъскват остриетата на кинжалите, но крадците бяха прекалено много. И двете страни знаеха на кого ще принадлежи победата.
Найджъл стискаше огромния си меч с две ръце, за да устоява, когато Фелхорн изблъскваше оръжието му встрани. Мадлин знаеше, че наемникът е опитен боец, който дори е участвал в зимната война между Кер и Мордан. Но Трен притежаваше подвижността на призрак. Всеки размах на Найджъл разсичаше единствено въздуха.
А по бронята му се стичаше кръв. Макар Мадлин да не бе забелязала как или кога, китката му бе разсечена.
Найджъл отстъпи назад и замахна. Трен отрази удара с левия си меч и нанесе мълниеносен удар с десницата си. Наемникът се извъртя отчаяно, подлагайки напречника си. Болката в рамото бе жестока, но дори тя бе за предпочитане пред разреза, който би потънал във врата му.
Зад него няколко от слугините понечиха да избягат. И рухнаха, простреляни в гръб. Друга от бегълките се строполи с прерязани сухожилия. Посеклият я крадец веднага се зае да я придърпва встрани, без да се притеснява, че все още имаше живи наемници.
Без да мисли за собствената си безопасност, Мадлин скочи към него. Кинжалът й потъна в шията му. Бликналата кръв започна да се стича по кожения му нагръдник. Изругавайки, крадецът се свлече на земята и издъхна.
Слугинята не спираше да ридае. Мадлин притисна чело към нейното. И двете бяха покрити от миризмата на кръв.
— Успокой се — каза тя на момичето. — Всичко ще се оправи.
Междувременно Найджъл бе започнал да бълва ругатни, надявайки се с този изблик да разсее противника си. На два пъти единствено бронята го бе спасила от смърт. Раната в рамото го болеше, ставаше все по-трудно да диша. А Трен още се усмихваше. Отгоре му нямаше и капчица кръв.
— Готов ли си? — запита Фелхорн, неочаквано отскочи назад и остави плаща си да падне върху отпуснатите ръце.
— За какво? — попита наемникът.
— Когато преброя до три, ще те убия.
— Арогантен боклук.
Мадлин ги наблюдаваше напрегнато. Не спираше да се надява, че наемникът ще успее да постигне изненадваща победа.
— Едно — каза Трен и пристъпи напред с левия си крак.
Найджъл завъртя меча си над главата и замахна към врата на Трен. Крадецът направи нова крачка напред и едновременно с това отрази удара.
— Две.
Кракът на Трен удари ботуша на противника. В същия миг ударен с лакът в лицето, наемникът полетя към земята. Късият меч се вряза в мишницата на бронята и потъна в гърдите.
— Три.
— Още не съм умрял — изхриптя Найджъл.
Фелхорн се изсмя.
— Отношение, достойно за почит. — Той изрита меча от ръката на Найджъл. — Искаш ли да работиш за мен, или предпочиташ да умреш като останалите си хора?
Макар да плюеше кръв, наемникът се засмя.
— Стига си се размотавал и ме убивай. Няма да стана предател.
Трен сви рамене с неподправено безразличие, изтегли меча си и се подготви да го забие в гърлото на поваления.
Мадлин не можа да види екзекуцията — попречи й ослепителна експлозия, изпълнила с болка очните й ябълки. Тя веднага се извърна. Около нея избухнаха викове на паника. Сред тях тя долови напевен глас. Когато болезнената пелена се оттече от погледа й, Трен беше изчезнал.