Сплела пръсти с тези на Хаерн, тя коленичи. Момчето се отпусна заедно с нея.
— Сведи глава — напъти го Делисия.
— После?
— Затвори очи.
Хаерн го стори и зачака.
— Мисли за всичко, което обичаш — продължи тя. — И се моли за него. Не мисли кому се молиш. Не се тревожи дали думите ти ще бъдат чути. Просто се моли.
Хаерн отвори очи и я погледна.
— Ами ако нямам какво да обичам?
Този въпрос прониза сърцето й. Веднъж, след едно скарване, тя бе отправила същото питане към баща си. Сега тя отговори с неговите собствени думи. Никога не бе изпитвала такава мъка по баща си.
— Тогава обичай мен — каза тя.
Тялото й залитна напред. Устата й се отвори в безгласен вик на болка. Кръв започна да попива в предната част на роклята. От гърба й остана да стърчи стрела.
Глава двадесет и осма
— Не! — изкрещя Арон и прегърна рухналата Делисия.
Кайла наблюдаваше, стиснала зъби. Навсякъде около момчето изникваха сиви плащове. Две къщи по-натам Трен отпусна малкия си арбалет и се приближи.
— Не се приближавайте! — кресна момчето и изтегли кинжала си с една ръка. С другата продължаваше да прегръща тялото. Извадили оръжия, Паяците го заобиколиха и спряха, за да изчакат господаря си. Кайла бавно се приближи. Разстроеният Арон не чу стъпките й.
Трен Фелхорн прескочи и последната празнина между покривите. Ръцете му още стискаха арбалета.
— Това е последният път, в който проявяваш неподчинение — каза той. Гласът му трепереше от гняв. — Свираш се по покривите, за да се молиш с жрици на Ашур? Какво те е прихванало?
— Отдръпнете се! — отново кресна Арон. Сълзи се стичаха по покритото му лице. Трен не обърна внимание на вика. Той се приближи и свали маската от лицето на сина си, без да се притеснява от кинжала му.
— Разочароваш ме — каза Трен.
Кайла можеше да види, че момчето се готви да нанесе удар.
Тя стовари върху тила му камък, омотан в дебел плат. Със задавен вик Арон се свлече върху тялото на умиращото момиче.
— Отведете го — нареди Фелхорн на хората си. — Момичето го оставете.
Двама от мъжете в сиви плащове издигнаха Арон на раменете си и се отправиха към ръба на покрива. Други трима изчакваха на улицата и поеха зашеметеното момче от ръцете им.
— Къде го отвеждаме? — осмели се да попита Кайла.
— Трябва да бъде изцелен от тези глупащини — рече Трен, докато прибираше арбалета си. — Изглежда сам не съм способен да излекувам сина си от разяждащата зараза на Ашур.
Казаното бе достатъчно, за да й позволи сама да достигне до отговора.
— Ще го предадеш на жреците на Карак.
Трен я погледна:
— На мен също това не ми харесва, но нямам друг избор. Те ще го пречистят, ще премажат вярата му в Ашур. Ще си получа обратно наследника.
— Трен! — изкрещя един от хората му и се издигна обратно на покрива. — Намерихме я. Намерихме Мадлин!
— Отлично. Вържете я. Когато се върна, ще уредя скривалище, достойно за благородната ни гостенка.
Тази новина бе отстранила цялата му мрачност. Кайла се затрудняваше да повярва във видяното. Нима загрижеността му за Арон наистина бе толкова повърхностна?
Трен скочи на улицата при останалите си хора, а Кайла погледна към момичето с червена коса.
— Не знаех, Арон — промълви тя.
Трен й бе наредил да последва Арон. Когато той бе спрял край храма, тя бе изпратила сигнала. И тогава Мадлин Кинън бе избягала от храма, повела дете то със себе си. Кайла не бе повярвала на очите си. Бе се надявала, че Арон няма да се намеси и ще стои настрана, но той не бе го сторил. Когато Трен бе изникнал, Мадлин бе тичала сред непознати й улици — лесна плячка. Но момчето все още бе стояло с дъщерята на онзи идиотски свещеник. Това бе достатъчно, за да гарантира смъртта на момичето.
Кръвта, стичаща се по този покрив, бе пролята заради Кайла. Нейният сигнал бе довел Трен.
Жената коленичи и докосна шията на девойчето. Пулс, макар и плашещо слаб, имаше.
— Длъжница си ми — прошепна Кайла и намести тялото й върху рамото си.
Това беше глупаво, тя осъзнаваше. Инстинктът за оцеляване й крещеше да не си цапа ръцете и просто да остави хлапачката да умре. Но Кайла не можеше да стори това. Ако Арон узнаеше, че тя е била тази, която го е проследила… дори представа за изпълнения с огорчение и предателство поглед бе мъчителна. Той й се бе доверил, а ето как му се бе отплатила тя.