В ума му изникна трупът на Робърт Хаерн, намерил смъртта си от ръцете на ученика си. Неговите ръце.
— Зная, че убих онези, които обичах — каза момчето.
— Да. И защо? — поинтересува се Пеларак. — Какво е докарало тези убийства?
Очите на Арон блеснаха. Той разбра. Той видя обичта и отдадеността си, видя и на кого ги бе отдал. Срамът и вината се сляха в стрела, която вече не бе насочена към него самия.
Един-единствен човек заслужаваше това. Онзи, който бе задушавал душата му и бе попречил на желанията му. Собственият му баща.
— Молих се на Ашур — каза Арон. Това не беше лъжа. — Заради това умряха хора.
— Именно. Това ли е могъществото на Ашур? Вярност, която бива възнаградена със смърт? Карак е живото могъщество, момче. Той е Лъвът. Той властва над всичко. Всичко трепери пред рева му и се привежда да целуне ноктите на лапите му.
Неочаквано Пеларак изчезна. С дрънчене веригите се строшиха. Арон падна на земята и потръпна сред мрака. Беше му студено. Зъбите му тракаха.
И тогава видя Лъва. Той се приближаваше от много далеч, непосилно далеч за пределите на тази стая. Козината му бе бяла и пламтеше над тяло от разтопена скала. Очите, сред които се виеше дим, се насочиха към треперещото момче. В пастта, която създанието раззина, проблясваха зъби с големината на кинжали и покрити с прясна кръв.
Това е Лъвът, изкрещя удивително плътен глас, отекнал от всички ъгли на помещението. Това е могъществото.
Лъвът изрева. Дълбоко в гърлото му Арон различи хиляди ридаещи животи. Техният вой се сливаше с рева на бога. Душата му потръпна.
Той притисна лицето си към студения камък. Сълзи бликнаха от очите му. Не можеше да мисли. Можеше единствено да трепери в удивление.
Съмняваш се във властта ми? — попита Лъвът. Какво си ти пред мен, смъртнико? Аз съм Истината, която те очаква след края на живота ти. Къде ще се окажеш, когато пристъпиш във вечността ми? Ще ме боготвориш край мен, или ще останеш смазан на прах и овъглен?
Арон не спираше да ридае, споходен от неизпитван до този момент ужас. Той се чувстваше гол пред бога, жалък и беззащитен. Юмруците му удряха пода. Обгръщаше го ледена пот.
Лъвът отново изрева. Този път крясъкът му бе подсилен с огън, изпепелил дрехите на Арон. Кръв се разплиска в произволни посоки. Повелите на света преставаха да съществуват в свещената стая на Карак.
Ще посветиш ли живота си на мен? — попита Лъвът.
Част от Арон искаше да се подчини. Да сложи край на този ужас. Мракът щеше да го обгърне. Струваше му се най-разумно да се предаде. Да стои край Лъва бе за предпочитане пред стенанията, които бе доловил да долитат от утробата му. Определено бе за предпочитане.
Но той си спомняше и казаното от Робърт. Ашур въплъщаваше всичко добро у човечеството. Насълзените очи се вгледаха в Лъва, дирейки същата доброта. Но сред огъня не видя нищо подобно. Насреща му стояха смърт, гняв и проклятие, придобили физическа — животинска — форма. Нищо от онази тръпнеща обич, изпълвала молитвите на Делисия, не можеше да живее сред това ужасно създание.
Струваше му се, че умът му се раздвоява. Пред него се простираха два пътя. Всяка от половините му искаше да поеме по противоположния.
Закълни се! — изрева Лъвът. Падни на колене и се закълни. Няма да приема друго. Твоята съдба е смърт, дете. Съзирам това с онази яснота, с която ти различаваш небесните светила. Ако отхвърлиш милостта ми, ти ще умреш от ръката на приятел. Застанеш ли край мен, ще властваш като полубог, а синът ти ще бъде крал.
Два пътя. Две същества. Две съзнания. Баща му желаеше първия път, лесния, отвеждащ край кръв и убийства. А другият, показан му от Робърт Хаерн, пътят, който Кайла бе защитила и Делисия бе осветила, отвеждаше към смъртоносна светлина. И двата пътя го изпълваха със страх. Дълбоко в себе си той знаеше кой от тези пътища е правилният. Знаеше какъв избор трябва да направи. Но се страхуваше.
Избирай! — изрева Лъвът. Или ще прогоря същината ти. Жреците ще изнесат празната ти обвивка.
Той не можеше да избере. Обгръщаше го ужас. Звезди проблясваха в мрака над Лъва. Самите небеса кръжаха около въплътената форма на Карак. От ноздрите на муцуната се стелеше дим. Очите блестяха от нетърпение. Лъвът отвори уста и се озъби. Времето бе изтекло. Моментът на избор бе отминал.