Запратените сенки пръснаха пейките. Полетелите отломки блъснаха тялото му от двете страни — Хаерн бе прескочил над първия ред, оттласквайки се от една от скамейките. Ловкият му полет го отведе отвъд няколко редици. Преди следващите мълнии да са полетели към него, юношата се оттласкваше отново. При всяко негово движение кинжалът блясваше на светлината на олтара.
При това си приземяване момчето не се хвърли в атака, а се насочи право между двамата. Десният свещеник изрева от болка — сухожилията на ръката му се оказаха разсечени от неочакван удар. Юношата се извърна да посече и другия, но свещеникът го изпревари и плесна с ръце. Приливът на невидима сила блъсна момчето.
— Отдръпни се — каза свещеникът на ранения си другар, който се подчини неохотно. Хаерн направи две крачки към вратата в привидно бягство, сетне неочаквано се хвърли на земята. Червена мълния блесна над главата му и строши огромното резе на вратите.
Този път Хаерн не скочи към противниците си, а полетя към стена. Поредната мълния се заби досами краката му.
Свещениците не успяха да довършат следващото си заклинание — Хаерн вече ги беше достигнал. Той се оттласна от стената, извъртя се и замахна към гърдите на по-близкия жрец. Без да губи инерцията си, той се завъртя около тялото, нанесе още един удар, сетне скочи към втория. Ритникът му смаза трахея. Кинжалът му прониза дроб.
Жреците се стовариха на пода, а Хаерн захвърли жертвения кинжал.
— Нека Карак да си го задържи — каза той на труповете. Вече нищо не запречваше пътя му.
Озовал се навън, той подмина стъпалата от обсидиан — не му харесваше начинът, по който те блестяха под светлината на чезнещата луна.
Меката трева представляваше прекрасен килим за стъпалата му, а свежият въздух бе приветстван. Сега единствено оградата препречваше пътя му. Хаерн се изсмя. След петима жреци, една ограда нямаше да представлява никакъв проблем.
Той скочи към стената, превъртя се и се прехвърли над нея. Болката от приземяването представляваше нова добавка към досегашното немалко страдание, но то нямаше значение. Хаерн беше свободен.
Юношата извърна глава назад. Храмът бавно се превръщаше в обикновена къща. Колоните му биваха заменяни от сенки и лъжи.
Подходящ гроб за греховете на Арон Фелхорн. Хаерн се затича. Знаеше, че му предстои много работа, за да попречи на замисляната атака на баща си.
Малко след зазоряване първите от многото коли напуснаха западната порта на Велдарен. Колоната им се точеше дълго. Всички те принадлежаха на Кънингтън, натоварени с бъчви вино и бира. Охраняваха ги редици наемници. Леон нямаше да допусне случилото се с прасковите да се повтори. Заедно с тези коли поеха и първите от мнозината, които щяха да се отправят към лагера.
Товарните коли обградиха хълмовете, отвъд многобройните палатки. Към по-красивите наемници и онези, които изглеждаха заможни, се лепяха проститутки. Започнаха да пристигат още коли, понесли гориво и кухненски приспособления — предстоеше приготвянето на чудовищни количества храна. Из целия лагер биваха издигани маси, различни по вид и цвят.
По пладне глъчката бе нараснала неимоверно и можеше да бъде чута и отвъд крепостните стени на Велдарен. Търговците, които не бяха част от Трифектата, се преместиха на запад — край портите или някъде по пътя, отвеждащ към лагера. Монети непрекъснато меняха собствениците си.
Колите на лорд Мейнард Гемкрофт бяха следващите пристигнали. Те пренасяха скъпи платове и бижута и бяха придружавани от същинска армия наемници с извадени оръжия. Всички онези, присламчили се към лагера, се кичеха с накити и одежди, които далеч не съответстваха на възможностите им — те знаеха, че предстоящата нощ ще бъде най-добра в продължение на няколко години.
Южните ферми се разтакаваха с довеждането на говедата си, което предизвика гнева на готвачите на Кънингтън. Леон бе поел върху себе си грижата за гощавката, но приготовленията за нея не можеха да започнат без добитъка. Край южния склон на хълма бе издълбана канавка, където касапите се хванаха за работа. Макар че хладината на подранилата зима би трябвало отдавна да ги е прогонила, край топлото месо жужаха мухи. Край хълма започнаха да премигват малки огнища, над които димяха шишове и котли. А докато чакаха месото, събраните се подкрепяха с бисквити, мед и ароматни рулца.
Много от предлаганите лакомства бяха безплатни, но още повече не бяха. Но изглеждаше, че това няма значение. Все повече и повече неща биваха поглъщани.