На върха на по-големия хълм бе разпъната огромна шатра. Тя щеше да приюти първенците на Трифектата. При пристигането си Леон се бе изтъркалял нагоре по хълма и бе стиснал ръката на Лори.
— От години не бях пирувал на открито — гръмко каза той. — Тези данъци са недопустими! Слава на боговете, че си се сетил за това място. Спести ми цяло състояние само за добитъка.
Тъй като самият Леон нямаше собствени деца, той бе довел със себе си по-далечни роднини. Лели, чичовци и братовчеди пътуваха с него, обгърнати в неприлично скъпи одежди и нетърпимо снобско поведение. Лори Кинън побърза да ги покани под платнището, където ги очакваше трапеза. Наистина, в по-голямата си част осигурена от техния Леон, но все пак…
Мейнард Гемкрофт пристигна последен. Той пътуваше с керван от над двеста наемници и още стотина слуги, дегустатори, певци, жонгльори, актьори… Леон Кънингтън се бе заел с приготвянето на храната, а Мейнард щеше да отговаря за веселието.
Към лагера бавно, но непрекъснато се присъединяваха приятелите и семействата на наемниците, готвачите, слугите и още жители на града. Сред последните имаше и много крадци. Кинжалите им бяха намазани с прясна отрова, а очите им бяха на път да изскочат пред разливаното злато и сребро.
Час преди здрач Златоливникът официално започна.
Глава тридесет и първа
Докато приготовленията за празника ускоряваха ход, предводителите на гилдиите проведоха среща на необичайно за крадци място — на открито посред бял ден. Бяха се събрали пред големия фонтан в центъра на Велдарен. Събирането на толкова много първомайстори изискваше някое неутрално място с много изходи, иначе никой не би дошъл. Хаосът, царящ извън стените на града, бе изтеглил почти всички жители. Велдарен бе пуст, пренесъл живота си към хълмовете, за да ги обсипе с факли, огнища, палатки и песни.
Трен бе първият пристигнал. Евентуално негово забавяне би разтревожило останалите. Втори дойдоха червените зъби на Кадиш Вел от гилдията на Ястребите. Норис Вел, неговият брат, пристигна след него. Той бе поел върховенството над Змиите, заменяйки убития Галрън. Гилдията на Сенките също имаше нов предводител — едър мъж на име Гарт.
— Просто Гарт — каза той, когато се представяше на Трен. Ръцете му бяха месести, гласът му бе ленив. — Фамилното ми име не струва.
— Какво стана с Йоршанк? — попита Фелхорн.
— Аз съм бавен — обясни Гарт и раздвижи ръце. — А той беше още по-бавен.
Джеймс Берен от Пепелявата гилдия пристигна последен. Бе довел Велиана със себе си — всеки от предводителите бе получил правото да доведе по един доверен човек. Тя хвърли унищожителен поглед към Кадиш, но не каза нищо.
— Къде са Вълците? — попита Кадиш Вел, когато всички се събраха. Приличаха на група приятели, събрали се да поговорят, преди да се отправят на празненството. Липсваше единствено Синрик, първомайстор на Вълчата гилдия.
— Той и хората му са се смесили с празнуващите — обясни Трен. Той стоеше с гръб към фонтана и с лице към останалите. — Ще им предам истинския план, след като го обсъдя с вас.
— Истински план? — попита Кадиш. — Какъв истински план?
Фелхорн сви рамене:
— Нима наистина си очаквал, че ще предложа толкова лесен замисъл? Или че ще поема риска да го разкрия пред всички вас толкова рано?
Джеймс пристъпи напред, неспособен да скрие гнева си.
— И си насъскал плъховете си срещу мен, само за да ни накараш да се съгласим на фалшив план, самоубийствен опит за атака, за който и последният крадец знаеше, че не би успял? Знаел си всичко това, а въпреки това трябваше да страдаме?
Останалите предводители също не изглеждаха доволни от заблудата. Трен ги смълча, отпускайки ръка върху дръжката на меча си.
— Достатъчно. Миналото не може да се променя. Знаех, че каквито и усилия да полагам, планът би достигнал до Трифектата. Това беше целта на мнимия замисъл. Няма да нападаме по време на празненството, особено когато са се събрали извън града. Без стени, сенки и отрова, ние сме само шепа деца.
— Твоите паячета може и да са деца, но моите ястреби проливат кръв като мъже — рече Кадиш.
— И какъв е истинският план? — поинтересува се Гарт. — Пак ще получа възможност да извия някой и друг врат, нали?
— Домовете им са празни — започна да се усмихва Трен. — Те са отвели по-голямата част от наемниците и слугите си. Точно сега ще ударим ние. Ще се разделим. Половината ще нападнат имението на Кънингтън, а останалите ще се заемат с дома на Гемкрофт. Убийте всички, които са останали вътре. Всички. Тогава ще заложим капана си. Когато първенците на Трифектата се върнат, ще ги нападнем от прозорците и покривите на собствените им домове. А когато стане време да бягаме, ще подпалим именията им. Тази нощ те ще страдат неимоверно. Ако извадим късмет, може да убием Леон или Мейнард.