Избухнала зад нея експлозия я повали на земята. Наоколо полетяха камъни и буци пръст. Неколцина крадци изреваха от болка.
Ръцете на Велиана я сграбчиха веднага, изправиха я и я тласнаха напред.
— Не спирайте — кресна червенокосата жена. Последваха още експлозии. Моравата се превърна в огнен ад. Магията на заложените капани бе непозната на Кайла.
Неколцина Паяци бяха притичали пред нея. Един от тях изпищя, озовал се обгърнат от неочакван пламък. Силата на удара го запрати чак до оградата. Главата му се разтроши при сблъсъка с метала й.
Кайла се насили да отвърне поглед. Подобни експлозии долитаха и от позициите на другите два щурма. Изглежда коварните капани напълно обграждаха дома.
И все пак крадците бяха прекосили половината разстояние.
В този момент прозорците на дома се отвориха. Изникнаха стражи с лъкове и арбалети, които запратиха смъртоносен залп. Нападателите се хвърлиха встрани, при което задействаха още няколко експлозии. Към небето започна да се стеле дим. Кайла хвърли един от кинжалите си и уцели рамото на един войник. Други оръжия тя не запрати, разстоянието все още бе прекалено голямо.
Входът на къщата се намираше зад портик, който предостави укритие от стрелите. Двама Паяци приклекнаха пред вратата и извадиха шперцовете си.
— Войниците ще са я залостили — изкрещя Велиана.
— Едно по едно — отвърна Кайла.
Останалите Паяци също пристигнаха. Неколцина от тях се приближиха до колоните, за да хвърлят кинжали или да стрелят с арбалетите си. Велиана ги наблюдаваше за миг, а после стисна ръката на Кайла.
— Трябва да се махнем! Да влезем през прозорците!
— Какво?
— Ключалките! Ако и те са омагьосани…
Прекалено късно. Оглушителната експлозия запрати вратите напред. Огнен език ги тласна пред себе си. Кайла се хвърли на земята и се претърколи — издърпана от Велиана, тя бе извадила късмета да се намира достатъчно далеч. Когато, легнала по стомах, чернокосата жена повдигна глава, пред прага видя огромна купчина трупове. Някои от гилдичарите бяха изпепелени, с тук-таме белеещи се кости. Други все още бяха живи и ридаеха.
От четиридесетте Паяци, с които бе започнало нападението, само петнадесет бяха годни за битка.
Застанала на четири крака недалеч от нея, Велиана изруга.
— Надявам се останалите да се справят по-добре.
Кайла прие протегнатата й ръка. Двете се затичаха към входа, който вече зееше отворен.
Копиеносци препречваха пътя им. Но в сравнение с капаните, войниците бяха приветствана гледка. Кайла започна да хвърля кинжалите си. Други двама от Паяците насочиха арбалети. Останалите гилдичари скочиха към пазачите. Последните бяха само шестима — прекалено малко. Крадците с лекота ги надвиха. Пътят към къщата бе открит.
Кайла поспря във фоайето и за момент се облегна на една стена, за да отдъхне.
— При това положение засадата отпада — каза Велиана.
— Ще следваме нарежданията — отвърна Кайла, все още затворила очи.
— Забрави нарежданията. Мейнард няма да се хване. Или мислиш, че опустошеният двор и разбитите врати няма да му направят впечатление? Не бих се учудила, ако този дим се вижда и отвъд стените.
— Трябва да разберем как са се справили останалите — каза Кайла и се оттласна от стената. И трябва да подготвим пожара.
Из коридорите се разнасяха писъци — Паяците бяха проникнали навътре в дома. Ястребите и Пепелявите правеха същото.
Двете жени се заеха да обхождат къщата. Понякога се натъкваха на трупа на пазач, но по-често откриваха телата на млади слуги в простовати дрехи. Кайла се постара да не се засяга от видяното. Тя бе знаела, че това ще се случи. Бе се опитала да се подготви. И въпреки това клането бе ужасяващо.
В една от спалните се натъкнаха на двама Ястреби, застанали над младо момиче, което не изглеждаше на повече от дванадесет. Дрехите на девойката бяха разкъсани. Лицето бе насинено. Велиана рязко си пое дъх.
— Вик? — просъска тя. Но никой от двамата не я чу. Другият тъкмо започваше да разкопчава панталоните си. Кайла запрати кинжал, който потъна в гърба му.
— Това пък защо? — кресна Вик. В ръката на Кайла вече проблясваше друг нож, а очите й блестяха от гняв.
— Бързо и чисто — каза тя. — Повече от ясно изтъкнах това.
— Това ли искаш? Хубаво. Ела тук, кучко.
Вик сграбчи момичето за косата, блъсна го на колене и с един замах разряза гърлото му. Девойчето проплака и се задави. Крадецът пусна косата й и със смях остави пресния труп да се свлече на земята.