Велиана се изправи и бавно се отдръпна, без да откъсва очи от Кайла.
— Ти ме предупреди. Заради това те оставям да живееш.
— Арон не е направил нищо лошо — каза Кайла. — Имаш основания да мразиш Паяковата гилдия, но не и сина на нейния първомайстор. Той е невинен.
— Тя също беше невинна. — Велиана посочи към тялото на мъртвото девойче.
След като притисна ухо до вратата и се увери, че коридорът е пуст, червенокосата изхвърча навън и побягна.
Кайла се изправи на колене и разтри врата си. Загледана в телата край себе си, тя се зачуди как бе паднала толкова ниско. Бе искала сносна сума пари, но Трен й бе позволил да вкуси от властта. И дори бе загатнал за нещо много повече. Сега подът на дома бе потъмнял от кръв, за което бе виновна тя.
Сякаш призован от мислите й, Трен Фелхорн прекрачи в стаята и се огледа. Колко ли време бе минало?
— Пепелявата гилдия вече е минало — безстрастно каза той и огледа трите трупа. — Какво става тук, Кайла? Изправи се. Ти не си някаква долнопробна курва, за да коленичиш така.
— Изгубихме прекалено много хора — каза Кайла. Чувстваше единствено ледена празнота. По кожата й плъзнаха тръпки. Беше сигурна, че е престъпила в последните мигове на живота си. — Провалихме те. Не можем да устроим засада.
Трен наклони глава, хвана жената за брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Бях предвидил всичко — каза той. — Дори и това. Но ти не отговори на въпроса ми.
Кайла погледна към двамата мъртви крадци.
— Те бяха нарушили заповед — рече тя. — Накарах ги да си платят.
Фелхорн се усмихна.
— Неподчинение, наказано със смърт. Такива жени харесвам. — Той я целуна по челото. — Да вървим на празника. Предстои ни още много работа. До този момент семейство Кинън оставаше незасегнато. Време е да променим това.
Трен напусна стаята и се отправи в коридора.
Като потънала в кошмар, Кайла го последва.
Глава тридесет и трета
Настроението на краля бе по-лошо от обичайното. От прозореца на кулата той бе наблюдавал пълчищата, стичали се извън града и към хълмовете, за да се влеят в набъбващите тълпи на празненството.
В тронната зала го чакаше Джерънд. Шестнадесет гвардейци стояха на пост около кралската особа.
— Сякаш армия се стича пред прага ни — каза крал Велор, докато се настаняваше на престола си. — Днес няма ли молители? Никой ли не се е явил, за да се докосне до правосъдието на короната?
— За тях е по-важно да вземат участие в празненства, които се провеждат веднъж на няколко години, отколкото да чакат да чуят решение, което биха могли да получат във всеки друг ден — тактично обясни Джерънд.
— И все пак… нито един? — почуди се владетелят. — Все трябва да има неколцина разпалени.
— Имаше. — Джерънд Кролд прочисти гърло. — Но аз си позволих да ги отпратя. Предвид нещата, които знаем, днешният ден може да се очертае като… интересен. Счетох за най-разумно да се погрижа за безопасността ви.
Крал Велор подбели очи и за да демонстрира храбростта си, нареди на половината от телохранителите си да се оттеглят. В залата останаха само осмина войници.
Кролд стори всичко по силите си, за да не покаже отвращението си. Заради пълчищата наемници, стекли се отвъд стените, съветникът бе решил да се погрижи днешният ден да протече без събития за краля. А имаше и нещо друго: в момент, когато всички очи бяха насочени към срещата на Трифектата, твърде възможно бе някой кинжал да замахне към престола.
— Безопасност — промърмори кралят. — Ти често обещаваш това, но обещанията ти не се изпълняват. Успокояващите ти приказки си остават само думи. Обеща ми главата на Трен Фелхорн. Къде е тя?
Джерънд се прокашля тактично и погледна към войниците. След секунда кралят осъзна намека и отпрати и оставащите осмина.
— Нека не ти хрумват идеи — каза владетелят, когато останаха сами, и отдръпна наметалото, за да покаже златния си меч. Джерънд далеч не бе впечатлен, но не показа това.
— Както несъмнено разбирате — поде съветникът, — да се уреди убийството на Трен Фелхорн не е лесна задача. Вие далеч не сте първият, който желае смъртта му. В продължение на десетилетие мнозина други са пожелавали същото. И въпреки това той си остава жив, а могъществото му расте.