— Искам главата му, а не оправдания — изсумтя крал Едуин Велор.
— В момента не ви предоставям нито едно от тези две неща, а само ви съобщавам напредъка. Моите хора се промъкваха из целия град и похарчиха много. В замяна на това до този момент получихме много малко. Но е достатъчен само един шепот, само един предател, и цялата инвестиция ще се оправдае десетократно. Споменах напредък. Действително имаме напредък: разполагаме с предател.
Кралят се приведе напред в трона си.
— Открил си член на гилдията му, готов да се обърне срещу него? — Едуин не можеше да скрие вълнението си.
— Не мога да кажа — настоя Джерънд. — Предполагам разбирате. Няма да кажа нищо за него или нея. Не мога да си позволя нещо да достигне до Трен. Ще ви кажа само, че цената беше абсурдно висока. Плановете за нападението, за които бяхме узнали, в действителност са лъжливи. Но моят информатор ме уведоми за истинския замисъл. Ако всичко се развие добре, най-късно до утре вечер ще ви поднеса главата на Трен Фелхорн върху поднос.
— Отлично. — Кралят се плесна по челото. — Какво ли ще правя без теб, Джерънд?
Кролд се усмихна. В действителност той възнамеряваше да надживее владетеля, а не обратното.
— Владетел с вашите умения винаги ще открие начин — рече той.
Крал Велор се изсмя.
— Истина е. Но какво ще правя днес? Без дрязги, без посланици, без пиршества? Ще умра от скука.
— Разполагам с решение на проблема.
Джерънд плесна двукратно с ръце. Един от пазачите пред главния вход на тронната зала разтвори вратите. Десет момичета с почти прозрачни копринени одежди прекрачиха прага. Малки камбанки потрепваха върху китките и глезените им.
— Тези танцьорки са дошли чак от Кер — представи ги Кролд. — Наричат ги Голите звънчета. Трябва да ви призная, че танците им струват цяло състояние.
Жените подеха танца си.
— Голите звънчета? — попита крал Велор и облиза устни. — Но аз виждам много коприна.
— Дайте ни време да заслужим името си — завалено каза една от танцьорките. Гласът й бе приятно дрезгав.
Голите звънчета се нуждаеха от почти половин час, за да заслужат името си напълно. Джерънд ги наблюдаваше не само от учтивост. Откакто Трен бе отвлякъл съпругата му, съветникът бе непрекъснато измъчван двойно — от притеснение за нея и заради факта, че е останал без близостта й. Чуждоземните жени танцуваха с опит — всяко движение целеше да подчертае определена извивка, да изтъкне краката им или да привлече внимание към устните, гърдите или кръстовете.
При всяка изминала минута една от тях захвърляше част от одеянието си. Кралят ги наблюдаваше с изключително внимание. Несъмнено след края на танца щеше да покани две или три от тях да го придружат в покоите му. Кралят нямаше съпруга — факт, от който мнозина бяха недоволни. Но пък владетелят бе още млад, така че Джерънд бе успял да потуши повечето възражения, изтъквайки именно това. В най-лошия случай щяха да изникнат няколко копелета.
Дали някоя от голите жени, чиито камбанки не спираха да звънят ритмично, нямаше да се окаже бъдещата майка на принц?
Една от танцьорките особено бе привлякла вниманието на Кролд. Косата й бе тъмночервена, най-голямата му слабост. Гърдите й бяха по-малки от тези на останалите жени, но това също му харесваше. Освен това тя се бе разсъблякла последна. А може би желанието на съветника бе породено от начина, по който погледът на краля се бе задържал най-дълго върху нея. Може би точно по тази причина Джерънд щеше да му я отнеме. Косата ми може да е посивяла, но пак съм по-голям мъж от този сополанко.
Голите звънчета започнаха да се поклащат по-усилено. Камбанките, изработени от различен метал, се сляха в приятен хаос. Червенокосата се извиваше съвсем близо пред владетеля. Единствено тя стискаше звънчетата в китките си, за да спре дрънченето им. Това бе направило впечатление на Джерънд. След като всички останали се стараеха да вдигнат колкото се може повече шум, защо…
В следващия миг той видя как пръстите й се извиват към чашката на една от камбанките.
— Спрете я! — кресна Джерънд Кролд и посочи. Един от войниците в ъгъла повдигна арбалета си и стреля. Болтът прониза тила на червенокосата. Кръвта й оплиска лицето на краля. Звукът, с който главата й се стовари върху каменния под, накара съветника да потръпне. Дълга и тънка игла, несъмнено с отровен връх, се отрони от пръстите й. Останалите танцьорки отстъпиха назад. Някои ридаеха, други безстрастно се взираха в тялото.