— Какво става тук? — изкрещя Едуин. Джерънд внимателно повдигна иглата и му я показа.
— Някой я бе наел, за да ви убие.
Лицето на владетеля почервеня.
— Трен! — ревна той. — Това е работа на онзи негодник Фелхорн! Искам го мъртъв, чуваш ли ме?
— Задействал съм плана си, кралю.
— Знаеш ли къде е той? — продължи да крещи владетелят.
— Имам представа къде би трябвало да се намира — призна Джерънд Кролд. — Но още не сме получили сигнала…
— Изпрати войниците — нареди кралят. — Всички, до един. Той ще умре тази нощ, разбра ли? Изпращай ги!
— Да, кралю — каза Джерънд и се поклони ниско.
Намръщен, Велор започна да крачи пред трона си. Накрая посочи към две от танцьорките и щракна с пръсти.
— Свалете им камбанките и ги претърсете. Няма да позволя на онзи негодник да ми развали удоволствието. Но и няма да допусна да ме наръгат в собствените ми покои.
Останали без звънчета, двете жени неохотно последваха краля към спалнята му. Следваха ги стражи с извадени мечове. Когато вратата се затвори след малката процесия, Кролд въздъхна и се обърна към останалите жени.
— Съжалявам — рече той и кимна в отговор на погледа на началника на стражата. След това съветникът също излезе. Не искаше да гледа как оставащите войници застилат пода на залата с красиви трупове.
Крачещ из дома на Кънингтън, Зенке се чувстваше леко огорчен. Вратите и прозорците бяха масивни, но обширният двор бе криел малко капани, и то предимно целящи да предупредят за наличието на нашественици, а не да ги убият. Самата къща се бе оказала още по-разочароваща. Само десет войници бяха оставени да я пазят. Това беше.
Гарт, който вървеше редом с него, бе още по-унил.
— Никакви натруфени богаташи, които да размажа — промърмори той. — Глупаво. Бас ловя, че Гемкрофт е оставил много повече войници. Трябваше да отида там. Защо Трен ме изпрати тук? Исках да троша глави!
— Млъкни, Гарт — рече Зенке. — По-късно ще получиш шанс.
Гарт сви рамене.
— Къде е Норис?
— Това не мога да ти кажа — отвърна Паякът. — Той и Змиите му би трябвало да подготвят горивото за пожара.
Двамата се приближиха към редицата прозорци, обърнати към предния двор.
— Прозорците няма да се отворят, затова ще се съсредоточим над вратите — каза Гарт и посочи към къщите от другата страна на улицата. — Там ще разположим арбалетчици. Когато Леон пристигне, те ще го изчакат да отмине и ще го обстрелят в тил.
— Простичък план — заяви Зенке. — Но трябва да проработи. Къщата остана непокътната, така че Кънингтън няма да подозира нищо.
— Ще подозира. — Гарт посочи на изток. — Погледни. Пушек.
Зенке леко приведе глава. Наистина, няколко колони дим се издигаха от източната част на града.
— Несъмнено домът на Гемкрофт. Нима са го подпалили толкова рано?
— Да ти приличам на гадател? — възмути се Гарт. — Върви там, ако се интересуваш толкова. Аз свеждам отговори до юмруците си.
— Това може би обяснява забавянето на Трен — промърмори Зенке.
Гарт го погледна въпросително.
— Нищо. Отивам да проверя хората си. Ти остани тук и се оглеждай за пристигнали преждевременно. Постарай се да изчакаш да влязат в къщата, преди да нападнеш. Освен това не бих се изненадал, ако Леон изпрати хора, за да проверят дома му, когато види дима. Тях не закачай.
— Не съм идиот — изръмжа Гарт.
— Още не си ме убедил — отвърна Зенке и бързо се отдалечи. Пътьом той хвърли бърз поглед към залязващото слънце. Къде беше Трен? Защо се бавеше?
Множеството съкровища, пръснати из дома, бяха привлекли пълното внимание на крадците. Никой не поглеждаше към Зенке.
Още в началото на суматохата той си бе набелязал път за бягство: малка врата, отвеждаща до килер с кръгъл прозорец. От това място Зенке лесно би могъл да достигне покрива, а веднъж озовеше ли се там, възможностите ставаха неограничени. Но присъствието на Трен беше наложително. Без Фелхорн всичко се обезсмисляше.
Отправил се към задната част на дома, той дочу звуците на битка. Любопитството му го накара да отвори вратата на малка, но добре осветена трапезария. Крадец от Змийската гилдия лежеше мъртъв на пода. Друга Змия, кървяща, се сражаваше с младеж със сиво наметало и окъсана маска. Ченето на Зенке едва не увисна.
— Това не е възможно — промълви той.