Гласът му привлече вниманието на крадеца. Този миг бе достатъчен за младия противник. Той мълниеносно пристъпи напред, заби кинжала си между ребрата, сетне замахна. Убило и втория си противник, момчето отново зае бойна поза. Зенке я разпозна, защото самият той му я бе показал.
— Какво правиш тук, Арон? — попита той. Маската не бе го заблудила.
— Не съм Арон, а Хаерн. Арон е мъртъв.
Мъжът поклати глава, все още удивен.
— Колцина си убил? — попита Зенке, докато затваряше вратата след себе си.
— Петима.
— Петима? — Паякът се изсмя. — Ти си се побъркал, Арон. Прощавай. Хаерн. Мислех, че си в храма на Карак?
— Избягах — отвърна Хаерн и взе кинжалите на убитите, които бяха по-големи от неговите. Сетне свали наметалото на единия труп, за да го обвие около собствените си рамене. Накрая почисти новите оръжия, мушна ги в колана си и пристегна маската. — Дойдох да сложа край на това, Зенке. Ще ми помогнеш ли? Или трябва да убия и теб?
Зенке поклати глава. Разкъсваха го ужас и лудешко веселие, породено от дързостта на момчето.
— Няма да ти помогна. Но и няма да те спирам. Аз изчезвам, Хаерн. Тази нощ.
— Изчезваш? Как?
Зенке приседна на пода.
— Имах усещането, че планът на Трен не е истински. Затова не се изненадах, когато научих същинския му замисъл. Срещу значителна сума в злато продадох истината на краля. След около час това имение ще бъде заобиколено от стотици войници. Ако има справедливост, по това време Трен ще се намира тук. А аз ще бъда сметнат за поредната жертва, изпепелена напълно от пламъците.
Позата на Хаерн показа, че той не е очаквал да чуе за подобно предателство от човек като Зенке.
— Защо си го предал?
Мъжът се засмя.
— Намирах се в лош момент от живота си, когато се присъединих към Паяците. Синът ми умря, защото не можах да си позволя да заплатя на жреците да го излекуват. Съпругата ми обвини мен. И с основание. Тогава бях мързелив. На мен не можеше да се разчита. Пиех, спях из канавките. Именно тогава ме откри Трен. У него имаше нещо, едновременно ужасяващо и вдъхновяващо. Това събуди у мен пламък, който не е угасвал и до този момент. Започнах да се издигам, не защото бях по-добър, а защото полагах усилия повече от всеки друг. И защото Трен виждаше това. Това му харесва, защото самият той е същият. Целта, върху която се е съсредоточил, е единственото, което има значение за него. А в последно време можех да наблюдавам как е насочил усилията си върху теб, за да отстрани всички излишни според него трески. Трябваше да гледам как той бавно и методично унищожава всичко добро у собствения си син…
Зенке не довърши, а поклати глава.
— Преди си мислех, че всички тези предателства и кражби са само игра. Все пак всички ние сме безполезни негодници. Няма значение дали се избиваме едни други, или ограбваме богаташи, които са по-скоро готови да умрат, отколкото да изгубят и една медна монетка. Смятах, че баща ти е най-добрият в това, човек, който би могъл да се издигне до най-високия връх на избраната сфера, и е избрал криминална империя за тази сфера. Той отказваше да прекланя глава пред когото и да било, не робуваше на закони. Преди беше забавно — парите бяха добри, жените бяха лесни… само че това продължи прекалено дълго. През тези пет години излъчването на Трен бавно угасна. Угасна, защото гледах как той ти отнема детството, приятелите, дори правото да живееш…
Зенке се изправи на крака и погледна към вратата.
— Никой човек не би могъл да причини това на собствения си син. Само някое чудовище би си поставило подобна цел. И аз не мога да стоя край чудовище. Това е последната ми задача. Не очаквам, че след смъртта си ще вляза във вечността, но кой знае. Може би Ашур ще ми прости, ако се измъкна, докато все още има време. Изглежда, че не съм бил единственият, стигнал до това заключение.
Бузите на Хаерн се раздвижиха. Момчето се усмихваше.
— Оцелях престоя при жреците — каза то с доловима гордост. — Те не можаха да ме надвият. Никой не може да ме надвие.
— Не се възгордявай. Все още бих могъл да те надвия и с една ръка…
Той замлъкна. Откъм главния вход бяха започнали да долитат викове. Сред тях определено се отличаваше гласът на Гарт.
— Остани тук — каза Зенке. — Заключи се. Аз ще отида да проверя какво става.
Той затвори вратата след себе си, изчака да се убеди, че Хаерн ще я залости, сетне бързо се отправи към входа. Неколцина крадци вече изчезваха зад ъгъла на коридора — прекалено далече, за да се обърне към тях. Виковете на Гарт бяха единствените разбираеми, защото заглушаваха останалите гласове.