Останалите двама войници, чиито крайници кървяха от няколко дълбоки рани, се опитаха да посекат момчето, за момент останало да лежи върху трупа. Ударите им не го засегнаха. Далеч преди това Хаерн се бе претърколил отново и вече политаше към оставащите си противници. Този път кинжалите му посякоха краката им, безпогрешно открили уязвимите цепнатини в броните. Оставил един мъртвец и двама обездвижени, Хаерн продължи към следващия коридор.
Мъж в наметалото на Змийската гилдия едва не се сблъска с него. Закривените му кинжали капеха кръв.
— Кой си ти? — успя да попита Змията, преди Хаерн да скочи.
Противникът се оказа далеч по-опитен от очакваното. Едното закривено острие отрази атаката, а другото зае позиция да посрещне скочилото тяло. Хаерн изви тялото си в поза, която да му позволи да остане незасегнат и да отскочи към вратата на оръжейната. Още докато се приземяваше, разбра кой стои насреща му.
— Ти си Норис — каза Хаерн.
Първомайсторът на Змиите се изплю.
— А ти трябва да си хлапето на Трен. Чух, че си започнал да се скапваш. Той ли те изпрати, или това е твоя собствена глупащина?
— Моя — потвърди юношата и бавно зае бойна поза. Норис се усмихна в отговор на движението му.
— Мислиш, че можеш да надвиеш танца на плащеницата ми? — Той започна да се поклаща, отпуснал ръце. — Ела да ме изпробваш.
Норис започна да се върти. Плащът му се превърна в непредвидимо преливаща сянка. Хаерн го наблюдаваше удивен. Първомайсторът продължаваше да се върти все по-бързо и по-бързо. Ръцете му също се бяха превърнали в сенки — скрити сенки, носещи смърт.
Хаерн се чувстваше като жертва, вцепенена от танца на кобра. Но част от това вцепенение бе породено и от възхита. Определено трябваше да научи този танц. Трябваше да овладее подобно умение.
Юношата пристъпи напред и веднага се отдръпна. Закривеното острие прелетя точно над главата му.
И двамата знаеха, че времето не е на тяхна страна. Хаерн приклекна ниско над земята и се хвърли наляво. Той се блъсна в стената и отскочи във въздуха, където се превъртя. Кинжалите му полетяха надолу към завихрения плащ. Но Норис не се остави на заблудата. Предводителят изблъска остриетата, а след това нанесе удар към мястото, където Хаерн щеше да се приземи.
Само че той не се приземи. Коридорът бе достатъчно тесен, за да му позволи да опре крака на стената, да овладее инерцията и да се оттласне. Рамото му удари Норис в стомаха. Единият кинжал потъна в гърдите на Змията, другият разсече слабините. Предводителят рухна на пода. Зелените му панталони бързо потъмняваха от кръв.
— Винаги съм се чудил дали бих успял да надвия Трен — процеди той със задавен глас. — Излиза, че не мога да убия дори хлапето му.
Хаерн пристъпи към него, за да изрита кинжалите от ръцете му.
— Моят нож или стражите? — попита той.
— Крадец срещу крадец — каза Норис и изкашля кръв.
Хаерн издигна острие в поздрав, превъртя го и нанесе удар. Зенке се появи точно когато той почистваше кинжала.
— Ето къде си! — извика мъжът. — Изглежда цялата армия се е стекла тук.
Той спря, когато видя и разпозна тялото.
— Убил си Норис? Мамка му. Започвам да си мисля, че си се сдържал по време на тренировките ни.
Макар да изглеждаше нелепо, Хаерн почувства срам.
— Сега е различно — каза той. Искаше му се да може да обясни по-ясно. — Тренировката си е тренировка. Това… това има значение. То е истинско. Имаш ли представа как да се измъкнем?
— Да, макар че няма да се окаже лесно. От един килер ще излезем на покрива. — Той потупа Хаерн по рамото и додаде: — Каквото и да стане, знай, че се гордея с теб.
Двамата се затичаха към края на коридора и изритаха вратата. Озоваха се в нова трапезария, видимо предназначена за персонала. Изпод вратата в отсрещния край се процеждаше дим. Забелязал това, Зенке започна да ругае.
— Проклетите страхливци са подпалили къщата преждевременно! Някоя от Змиите се е паникьосала. Трябва да ускорим бягството си!
Той притисна качулката към устата си и намигна на Хаерн, който носеше маска.
— Ти си дошъл подготвен — отбеляза мъжът.
Двама крадци от Змийската гилдия изникнаха насреща им, когато доближиха вратата. Хаерн посече единия, а Зенке се погрижи за другия. В поредния коридор можеха да видят, че огънят напредва бързо.