Празникът отегчаваше Торгар. Кипящата навсякъде около него веселба само влошаваше нещата. Изливаха се цели реки алкохол, звуците на наздравици и разменяни ласки сигурно се чуваха от мили разстояние, а той трябваше да стои настрана от всичко това.
— Изправи се — прошепна Тарас. — Прегърбваш се.
Торгар се притисна към облегалката на стола си, при което гърбът му изпука. Понякога му се струваше, че скуката е далеч по-опасна от сраженията. Определено тя изглеждаше смъртоносен противник.
Той седеше на удивително дълга маса, разположена под платнището на по-големия хълм. Около него седяха стотици членове на трите семейства. На трапезата присъстваха грозни братовчеди, далечни роднини, войници и наемници. Всички те дърдореха неспирно в старание да изтъкнат превъзходството си.
Всичко това беше глупост. Торгар знаеше, че би могъл да убие всеки от тези носовирковци, които толкова обичаха да гледат на него отвисоко.
На почетното място на масата седяха Лори, Леон и Мейнард. Понякога те разговаряха открито, друг път изключваха останалите събеседници. Но неизменно седяха заедно.
Тарас седеше край баща си и се вслушваше в подходящите моменти. Торгар трябваше да признае, че младежът го бива: той разбираше много неща, а на няколко пъти дори се включи в разговора, без да си навлече неодобрението на нито един от тримата. Леон и Мейнард се забавляваха, но Лори видимо изглеждаше притеснен. Празният стол до Торгар бе причината за притеснението му.
Глупава кучка, помисли си наемникът. Не можеше да не отърчи зад скъпоценните си стени. Пеленачетата са по-смели от тази брантия.
Той не би се побоял да сподели тези си мисли и на глас.
Торгар трябваше да седи на трапезата, макар че не му се разрешаваше да пие. Лори бе настоял за присъствието му, за да защитава Тарас. Но до този момент единствената опасност би представлявала някоя чиния топла храна.
— Какво обсъждат сега? — попита Торгар. Бе се опитал да прошепне, ала гласът му не бе пригоден за подобна дискретност.
— Приключиха с търговските дела — отвърна Тарас, поглеждайки към наемника. — Сега говорят за гилдиите на крадците.
— За това няма много за обсъждане — рече боецът. — Ще удвоим някои от патрулите, ще наемем още наемници, толкоз. Колкото опашката опазва от мухите конския гъз.
Седящата насреща му жена, тридесетгодишна дама в изтънчени одежди, му хвърли остър поглед, възмутена от изказа. Торгар й намигна.
— Ще прощаваш — обясни той. — Акълът ми е само кал. Тук съм по служба.
Тя изсумтя и демонстративно се обърна към дамата, седяща от лявата й страна. Двете започнаха да си шепнат, видимо недоволни от присъствието му. Торгар въздъхна. Небеса, как мразеше тези пиршества.
— Възнамеряват да се обърнат към краля — каза Тарас.
— Ха — изсумтя Торгар. — По-скоро…
Наемникът прекъсна зараждащото се цветисто сравнение, защото в този миг в огромната шатра влезе жрец на Ашур.
— Този пък кой го е пуснал тук? — попита Торгар. Тарас, прекалено зает да слуша обсъжданите подкупи, не обърна внимание на думите му.
Наемникът се изправи и пое, за да пресрещне белоробия свещеник. Последният се оглеждаше объркано.
— Добре дошъл на събирането ни — каза Торгар, взе ръката му и я стисна. Жрецът, сравнително млад мъж с хубава прическа и сянка на мъх върху бузите, го погледна облекчено.
— Трябва да призная, че се чувствам неориентиран — рече свещенослужителят. — Трябва да говоря с Лори Кинън, но не е лесно да го открия сред цялото това множество.
— Аз отговарям за охраната на лорд Кинън — каза Торгар. — В момента той е зает да обсъжда търговски дела. Можеш да кажеш на мен причината за идването си, за да преценя дали си струва да го прекъсвам.
Жрецът не поиска някакво доказателство, което да потвърди думите му. А Торгар се зарадва, че е успял да стигне до жреца, преди онзи да е изтърсил нещо пред някой от роднините.
— Става дума за Мадлин… — поде свещеникът.
— Почакай. — Торгар повдигна едрия си показалец към лицето му. — Нито дума повече. Да отидем на някое по-спокойно място.
Свещеникът кимна. Торгар го изведе през един от страничните входове на шатрата, кимвайки на постовите.
— Как се казваш?
— Дерек — рече жрецът. — Просто Дерек.
— Дерек да бъде — засмя се наемникът в опит да го предразположи. Напускането на палатката не изглеждаше да е успокоило жреца. Един поглед към всеобщия разгул предоставяше достатъчно обяснение: несъмнено в тази нощ много от моралните повели на Ашур биваха нарушавани. — Не обръщай внимание на това — Торгар махна с ръка и обърна жреца към себе си. — За какво става дума?