— Открихме госпожа Кинън нападната близо до дома й — поде свещеникът. — Спасихме я, преди крадците да са успели да я пленят. Надявахме се, че тя ще пренощува в храма ни. Оцелелите й телохранители и слугини го сториха. Но на сутринта открихме, че тя е избягала.
Гневът започна да кипи в гърдите на Торгар. Оказваше се, че докато е придружавал Тарас, друг от хората, за чиято безопасност трябваше да се грижи, е бил нападнат. Тъй като не бе получил никакви вести, той бе сметнал, че Мадлин е достигнала дома успешно. Но дали наистина беше така?
— И защо ни съобщавате чак сега? — попита наемникът.
— Изпратихме жрец, който да съобщи на лорд Кинън, че съпругата му ще нощува в храма ни. — Дерек се огледа. Лицето му потрепваше нервно. — Съобщението не е достигнало до лагера ви. Открихме, че пратеникът ни е бил убит. Калан, нашият върховен жрец, изпрати неколцина от братята ни в градското имение, за да проверят дали тя е там. Оказа се, че не е. Дали госпожа Кинън се е върнала тук?
Погледът на Торгар отговаряше достатъчно красноречиво.
— В такъв случай трябва да съобщите на господаря си — настоя Дерек. — Съпругата му е изчезнала. Опасяваме се, че крадците все пак са успели да я отвлекат.
— Ако действително е така, възможно е тя вече да не се намира между живите — въздъхна наемникът. — Не сме получили никакви искания.
— Всъщност — Дерек протегна трепереща ръка — мисля, че сте получили.
С най-малкия необходим натиск пръстите му придържаха запечатан с восък свитък. Върху восъка нямаше печат. Торгар прие посланието, повдигнал вежда.
— Мъж в сиво наметало ме спря, докато идвах насам — рече Дерек. — Той ми даде този свитък и ми каза да го връча на онзи, на когото съм щял да отнеса съобщението си. И се закле, че съм щял да умра, ако опитам да го отворя.
Докато говореше, жрецът плахо отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че разчупването на печата ще предизвика експлозия.
Торгар разпечата свитъка и го разгърна. Съобщението бе кратко. Прочитането му не изискваше много време.
Лори Кинън, сложи край на празненството. Напусни Велдарен още тази нощ. В противен случай Мадлин умира. После Тарас. После и ти.
Наемникът отново нави свитъка и го стисна, при което хартията прошумоля. Няколко парчета от восъка се посипаха на земята.
— Дерек, остани тук. На връщане ще те убият.
— Не се страхувам да умра — заяви свещеникът, макар видимо да изпитваше страх.
— Дори и така да е, няма смисъл да се отправяш в капана им — каза наемникът. — Но щом желаеш, върви. Аз си имам по-важна работа.
С непресторено безразличие той обърна гръб на жреца и бързо пое обратно към палатката. При влизането си вътре завари Лори да се смее гръмко. Без да обръща внимание на въпросителния поглед на Тарас, Торгар се отправи към работодателя си.
— Господарю — прошепна наемникът, коленичейки край стола му. — Трябва да поговорим.
— Ей сега. — Кинън го потупа по рамото. — Леон тъкмо разказва една страшно весела история за…
— Важно е — настоя Торгар. Околното веселие секна веднага. Леон му хвърли поглед, който недвусмислено загатваше, че всеки негов наемник, осмелил се да го прекъсне по подобен начин, би споделил съдбата на Уил. А Лори разпозна настойчивостта в очите на наемника си и се обърна към останалите.
— Извинете ме за момент — каза той и се изправи. Без да чака подкана, Тарас също се надигна от стола си.
— Какво е толкова важно, та трябва да се отзовавам като слуга на собствения си телохранител? — попита Лори Кинън, когато тримата се озоваха извън шатрата.
Вместо отговор, Торгар му подаде свитъка. Лори го прочете, изпсува, хвърли го на земята и започна да го тъпче ожесточено.
— Къде е съпругата ми?
— Така и не е успяла да стигне до къщата — обясни наемникът и обобщи казаното от жреца на Ашур. След това отстъпи крачка назад и скръсти ръце, изчакващ нареждания.
— Не знаем дали е жива. — Лицето на Лори Кинън бе почервеняло от гняв. — Дори и да е жива, нищо не ни гарантира, че те ще я пощадят.
— А заплахата срещу теб и сина ти?