Лори погледна към Тарас, който мълчеше.
— През последните пет години съм получил хиляди подобни заплахи — отвърна Лори. — С какво тази е по-различна?
Торгар сви рамене:
— Колко силно искаш да си я върнеш?
— Въпросът не е в това.
— Точно това е въпросът. Това е единственият въпрос. Ако искаш да изглеждаш могъщ пред останалите двама от Трифектата, остани. Ако искаш да запазиш достойнството си недокоснато, остани. Но ако искаш да си я върнеш, дай нареждане да тръгваме и да отнесем слугите, храната и пивото. Така или иначе вече имахме празненство. Ти вече обсъди плановете.
Лори изглеждаше готов да убива. Ръката му докосна дръжката на украсения кинжал. Торгар не помръдваше. Той се бе изказал прекалено несдържано, но още не бе приключил.
— Дай ми време — настоя той. — Мога да я открия сам. Ще притисна страхливците, ще открия къде е и ще я доведа. Дай им каквото искат. То не е много. И в двата случая може да я убият, но няколко часа отлагане може да означават разликата между откриване на затворничка и труп.
Лори изтегли кинжала и насочи върха му към шията на Торгар. Ръката се тресеше.
— Той е прав — каза Тарас. — И в двата случая ще я убият. Това ни дава шанс.
Кинжалът се отпусна.
— Коленичи — каза Кинън.
Торгар се подчини. И дори не трепна, когато господарят му го сграбчи за врата и прокара тънък прорез по челото му.
— Закълни се в кръвта си — промълви Лори с треперещ от напрежение глас.
Наемникът допря ръце до челото си. Течната топлина започна да изпълва дланите му. След като преброи до десет, той посегна към нощното небе.
— Заклевам се в собствената си кръв, че ще я върна.
Лори обърса кинжала в носната си кърпичка и го прибра в ножницата.
— Това не е всичко. Ще я върнеш жива. Ако не, ще отрека честта ти, ще осмея името ти и ще те държа отговорен за случилото се. Откриеш ли я мъртва, изобщо не си прави труда да се връщаш, а се хвърли върху собствения си меч. Тази смърт ще бъде много по-лека от онази, която би те очаквала в ръцете ми.
С тежки крачки той влетя обратно в шатрата и започна да крещи заповеди. Последваха разочаровани викове. Празникът бе приключил.
— Нека да дойда с теб — каза Тарас.
— Не. Имам си достатъчно бреме. Няма да позволя да ти се случи нещо, докато търся майка ти.
— Мога да се бия — настоя младежът.
— Последваш ли ме, ще те убия лично — заплаши Торгар. Леко разтърсен, Тарас се обърна и също се отправи към платнището.
Наемникът поклати глава. В действителност той би се радвал да вземе Тарас със себе си, само че рисковете бяха прекалено големи. Единствено сам можеше да работи с нужната бързина.
Той посети хората си, посочи заместник и ги уведоми за преждевременния край на Златоливника. След това се метна на един от конете и се понесе към стените на Велдарен. По пътя си препусна край тяло, проснато в тревата. Бялата роба на трупа бе почервеняла от кръв.
Торгар смяташе, че ще се затрудни с намирането на Паяк, но начинанието се оказа обидно лесно. Докато яздеше на изток, наемникът зърна сив плащ. Крадецът очевидно бързаше, защото крачеше съвсем непредпазливо.
Със смях Торгар насочи коня си подире му в една тясна уличка. Паякът се извърна, само че прекалено късно. Наемникът скочи от седлото и стовари юмруците си върху главата му. Крадецът се свлече като разглобено плашило.
Торгар го придърпа по-навътре и го притисна към една стена, където защипа носа му и му нанесе няколко плесника, за да го свести.
— Сега мълчи — каза Торгар, прилепил длан към устата му. — Не искам още отсега да започвам да те режа.
Паякът леко пребледня и кимна. Наемникът се засмя.
— Хубаво — рече той и изтегли меча си. — Бъди послушен и нещата ще протекат добре за всички замесени.
— Какво искаш от мен? — попита крадецът, когато Торгар отдръпна ръка.
— Името ти, за начало.
— Тобиас.
— Добро начало. Сега е време за още няколко въпроса. Къде се беше разбързал така?
Тобиас млъкна и умишлено погледна встрани. Торгар подбели очи, отново стовари юмрука си, сграбчи ръката на крадеца и прониза дланта. Паякът понечи да изреве, но наемникът блъсна главата му.
— Слушай внимателно, глупако. Чувал ли си за Кървавите ездачи? Макар да са от Кер, репутацията им е добре известна из западните земи.
По погледа на Тобиас личеше, че е чувал.