— Да, вътре ще има много повече — съгласи се Зенке. — Предимно струпани край входовете на останалите три нива. Те бдят за бегълци, а не за нашественици, което ще ни помогне на влизане, но и ще направи бягството ни по-трудно.
Те изчакаха още няколко минути, за да изчислят за колко време обхождащите завършват обиколката си.
— Разполагаме с тридесет секунди — каза Кайла. — Освен ако не възнамерявате да се погрижим за двамата.
— Ако го сторим, бихме спечелили минута — рече Уил. — Но после ще трябва да забравим за измъкването.
Зенке кимна. Успееха ли да се промъкнат, щяха да останат незабелязани. Но мъртвите или зашеметени пазачи привличаха внимание.
— Ами пазачът в северозападния ъгъл? — попита жената.
— Не сме сигурни, че там действително има часови — изтъкна Зенке.
— В такъв случай да отидем да проверим.
Тримата се покатериха върху къщата и по покривите се отправиха на запад, за да огледат по-добре. Кайла получи възможност да се удиви на умението на Уил. Той се катереше не по-зле от нея и макар че бе много по-тежък, дъските не проскърцваха по-различно.
Късметът не беше с тях. Действително имаше и седми войник. Той се бе облегнал на ъгъла и си подсвиркваше.
— Проклятие — прошепна Зенке, легнал по корем. — Това неимоверно усложнява нещата.
— Трябва да го отстраним — каза Кайла. — Но това може да означава, че само двама от нас ще влязат.
— Или влизаме всички, или изобщо няма да влизаме — заяви Уил.
Жената се извърна и го прониза с поглед.
— Тогава предложи нещо, биволе.
Едрият мъж реши да приеме думите й. Той кимна и скръсти ръце.
— Хубаво. Чакайте тук.
След това Уил започна да слиза. Предпазливото спускане на огромното му туловище изглеждаше особено смешно.
Озовал се на земята, той пое право към пазача, без да се опитва да се крие.
— Какво прави той? — попита Кайла.
— Успокой се. — Зенке се възползва от възможността да сложи ръка върху рамото й, но този път Кайла се отдръпна. Без да реагира, другият продължи: — Уил знае какво прави. А ако случаят не е такъв, нали не ние сме долу.
Тя не отговори. Двамата мълчаливо наблюдаваха как Уил помахва към пазача. Крачките на едрия мъж бяха придобили видимо пиянско залитане. Той каза нещо, което те не можаха да чуят, а в отговор пазачът посочи встрани. В жеста му личеше припряност, съответстваща за прогонването на досадно куче. Клатушкащият се Уил неочаквано се извъртя. Огромният му пестник се стовари върху войника. Докато онзи падаше, масивните ръце се обвиха около врата му.
Кайла започна да отброява мислено. Уил разполагаше с тридесет, най-много четиридесет секунди преди появата на останалите патрулиращи.
Мъжагата не изглеждаше притеснен, а спокойно повдигна тялото и го подпря на стената. Там кръстоса ръцете му, намести краката и наклони шлема, за да придаде вида на задрямал. Накрая срита няколко пъти нозете, за да ги застопори.
След миг Уил се бе изкатерил обратно при другарите си.
— Останалите ще го събудят, когато видят, че е заспал на пост — кисело каза Кайла. — И тогава ще започнат да ни търсят.
— Ти не познаваш пазачите — тайнствено се усмихна Уил. — Защо според теб той дежури сам, в задната част? Защото останалите не го харесват. Ще видиш. Сега се приготви. Шансът ни наближава.
Върху покрива на затвора бяха прикрепени големи месингови пръстени за факли. Тъй като огромните градски стени вече се издигаха съвсем близо, наоколо нямаше къщи, които тримата да използват за прикритие. Единствено плащовете им и сенките предоставяха защита. И те ги използваха със спокойното умение на опитни крадци.
Двамата патрулиращи изникнаха зад ъгъла и веднага забелязаха задрямалия. Единият грубо свали шлема му, а другият го сръчка в стомаха с дръжката на меча си. Когато клетникът не се свести, първият го зашлеви през лицето. Това вече имаше ефект. Сред подигравки войниците го сграбчиха за ръцете и го поведоха пред себе си.
— Той ще бъде наказан — прошепна Кайла. Чувстваше се глупаво.
— Сега е моментът — каза Уил.
Крадците притичаха към неохраняваната част на затвора.
Бяха се придвижили напълно безшумно. Зенке коленичи край средата на стената и извади свитъка изпод плащеницата си. Сетне го разгърна, притисна го към каменните блокове и прошепна задействащата дума.