— Може и да не е прекалено късно — предложи Нава. — Ако убием лорд Гемкрофт преди да е успял да посочи нов наследник, по закон Алиса ще получи всичко.
— Не — отвърна Алиса и се освободи от ръцете на Йорен. — Не искам да умира. Каквото и да ми е причинил, той не заслужава това. Аз се тревожа за цялото си семейство. Гилдиите на крадците искат да разрушат всичко, което родът ми е постигнал. Не мога да допусна това. По тази причина трябва да застана начело.
— Тя е последната от рода — каза Елиора. — Мейнард няма да я отстрани от завещанието си, защото в такъв случай подписът му ще сложи и края на рода Гемкрофт.
— Престанете — каза Алиса. — Няма да ви позволя да го убиете. Той няма да ме прогони. Познавам баща си. След време той ще ме приеме отново.
— Възможно е тъкмо с време да не разполагаш — мрачно изтъкна Елиора.
— Дами, смятам, че моята любима се нуждае от почивка — каза Йорен. — Бихте ли ни предоставили известно уединение? Може би утре сутринта ще успеем да изготвим смислен план. В момента всички сме разстроени от случилото се.
Безликите се надигнаха и се отправиха сред дърветата. Само Елиора погледна назад. Тя не каза нищо, но Алиса усети острия й поглед дори и иззад плата.
— Съжалявам — каза младата жена и отново се намести край огъня. Не бе сигурна за конкретната причина, но усещаше премазваща вина. Струваше й се, че е разочаровала мнозина.
Йорен внимателно отпусна ръка върху рамото й.
— Всички грешим — каза той, започнал да крачи зад нея. Настъпи мълчание, което ставаше все по-тягостно.
— Не бих понесла да го видя мъртъв — каза накрая Алиса. Безкрайното крачене на Йорен я изнервяше. Какво го притесняваше толкова?
— Понякога напредъкът на великото изисква жертването на добри хора.
— Да, но аз…
Йорен Кул я сграбчи за ръцете, грубо я изправи на крака и я обърна към себе си. Когато тя погледна в очите му, там видя същия пламък, който бе разбуждал желанието й.
Този път огънят бе примесен с гняв и щипка презрение. По някаква причина й се струваше, че се вглежда в очите на непознат.
— Слушай — процеди младежът. Той полагаше видими усилия да остане спокоен, със слаб успех. — Заложили сме всичко на теб, разбираш ли? Ти си глупачка, ако смяташ, че баща ти няма да те зачеркне със замах. За него ти си мъртва. Прояви разумността да му отвърнеш със същото.
Йорен замълча, изчакващ отговор. Тя сведе глава — не бе сигурна в какво да вярва.
Нима Мейнард щеше да й причини това? Щеше ли да повярва, че тя стои зад атаката на безликите?
За пръв път се чувстваше уязвима в присъствието на Йорен.
— Сторихме всичко, за да те издигнем на власт — отново поде той. — И ще продължаваме да го правим. Не позволявай на емоциите си да ти попречат, Алиса. Почти сме стигнали края, трябва да пролеем само още малко кръв. Един ден децата ни ще наследят богатството на Гемкрофт, а внуците ни ще танцуват в мините, които баща ти препълва с роби.
Те са лъжци, момичето ми, настояваше гласът на баща й. Лъжци, крадци и измамници…
— Родът Гемкрофт е обречен. Ти знаеше това, когато дойдохме тук. Баща ти е слаб. Трябва да го замени силен водач. — Той отмести кичур от косата й. — Водач като мен.
Ето какво било. Този път Алиса погледна към мъжа насреща си и за пръв път го видя. Пред нея стоеше не бляскав красавец с оттенък заплаха в усмивката си, а мазно приплъзваща се змия, готова да заграби всичко от нея. Щом сватбените камбани удареха, той щеше да придобие власт над живота й.
Който още отсега се намираше в ръцете му.
Лицето му се притисна към врата й, а ръцете се обвиха по-стегнато около нея. Този път тя не изпита обичайното вълнение. Напротив, наложи й се да потиска отвратата си и да простене престорено, когато езикът му докосна кожата й. Срамът и гневът я изгаряха, но тя не ги изрази, а ги остави да пламтят непроявени и хвърли в тях заблудите си.
Двамата се отпуснаха на земята край огъня, където тя се подготви да му се отдаде. Щеше да го накара да си мисли, че е успял да я убеди, че все още я контролира. Една Гемкрофт щеше да изтърпи това в името на крайната цел. Но тя се зарече, че ако си възвърне властта над онова, което й принадлежи по право, Йорен щеше да си получи заслуженото.
Татко беше прав, помисли си тя сред сумтенията на Йорен. Бях глупачка. Но глупавото момиче ще умре тази нощ.