Заради по-раншното нареждане на баща си Арон не отговори. В противен случай би споменал проблясъка на гняв, който бе забелязал в очите на Били. Щеше да спомене и ужасяващата решителност, примесила се с болката върху пребледнялото лице на мъжа. За вероятността, че Трен току-що се бе сдобил с нов враг.
Но тъй като трябваше да мълчи, юношата не каза нищо.
Властта нараняваше онзи, когото не се страхува от нищо. Това бе урокът, който Арон усвои днес.
Край вратата на публичния дом двамата се сблъскаха с грозен мъж. Дрехите му изглеждаха отвратително, а лицето му бе странно сплескано. По реакцията му пролича, че той е изчаквал именно тях.
— Господарю Трен — поде грозникът, кимвайки след всяка сричка. Той започна да потрива пръсти, по някаква причина останали без нокти. — Зная неща, които биха представлявали интерес за вас. И определено биха си стрували златото…
Глава дванадесета
Улицата бе празна. От едната страна се издигаше малка фурна. Отсреща се издигаше ковачница, чийто стопанин бе по-известен с уменията си на наставник, отколкото способността си на майстор. Шестима се приближаваха от изток.
На пръв поглед не личеше да носят оръжия, но пък плащениците с ръждив цвят криеха голяма част от телата им. Те се разделиха, по трима от всяка страна на друма, и забързаха. Във всяка от групиците имаше по един човек, който носеше малко ведро с боя.
На стените на двете постройки, на място, видимо само за посветените, личаха размазани петна пепел. Носещите боя го избърсаха с плащовете си, сетне потопиха четки в тъмночервената течност. В началото тя приличаше на кръв.
Двамата изрисуваха очертанията на ястребови нокти. От най-предния нокът се стичаха три капки кръв.
Останалите четирима стояха на пост и се оглеждаха за пазачи — от кралската гвардия или от подземния свят.
Не видяха нищо, защото не погледнаха нагоре. Върху покрива на пекарната се бяха настанили Велиана и двама от хората й.
— Навлезли са толкова дълбоко на улица „Стражна“? — промърмори тя, загледана в изживяващите се като художници. — Нима наистина са се одръзновили толкова?
— Никой не ги е спирал — каза приклекналият край нея Уолт. Лицето му бе мургаво и изпито, а в усмивката му липсваха множество зъби. В никакъв случай не можеше да се каже, че между двамата съществува приятелство, но той бе умел боец и нему можеше да се разчита, когато станеше дума за промъкване. По тази причина Велиана го държеше близо до себе си. Е, не чак толкова близо — лошият му дъх бе един от малкото му недостатъци. Някой ден този дъх щеше да ги издаде, това бе само въпрос на време.
— Никой? — горчиво подметна тя. — Изненадана съм, че не са се натъкнали на останалите гилдии, откъсващи от територията ни. Те са като вълци, счепкали се над мъртъв елен.
— Тази нощ това ще се промени — отвърна Уолт. — Тази нощ еленът ще покаже, че изобщо не е мъртъв.
— Продължават — обади се Вик, другият събеседник. Той бе дребен русолявко с къса коса и още по-къси мустачки, които не обръщаха внимание на дългите периоди, в които стопанинът им ги оставяше небръснати, и запазваха една и съща дължина.
Под погледа на Велиана шестимата се стрелнаха от двете страни на сградите. Тя изтегли кинжалите си, а Уолт приготви арбалета си.
— Шестима срещу трима — каза той. — Ще отстрелям двама, преди да са се усетили. Това оставя четирима за вас двамата с Вик, когато скочите долу. Ще се справите ли?
— Не ме обиждай — каза жената, скачайки от покрива. Безшумното й приземяване остана незабелязано.
Високо над нея профуча болт, врязал се дълбоко в гърба на един от Ястребите. Уцеленият рухна на земята. Останалите петима се извъртяха веднага. Втори се присъедини към другаря си, този път с пронизано гърло. Другите се хвърлиха напред, лъкатушещи, за да затруднят стрелеца.
Вик трябваше да е скочил редом с нея, а от покрива трябваше да изхвърчат още болтове. Когато нито едно от тези неща не се случи, Велиана рискува да погледне назад.
Тя извърна глава тъкмо навреме, за да види как тялото на Уолт се стоварва на земята с отвратителен звук, накарал я да потръпне. Оставаше й само миг да погледне нагоре и да види ухиленото лице на Вик. В следващия момент първият кинжал я поряза. Тя отблъсна нападателите си, но срещу четирима нямаше голям шанс.
Ястребите я обградиха от всички страни. Отчаяна, тя се хвърли към един от противниците си. Ако успееше да го убие бързо, щеше да съумее да избяга.