Велиана определено притежаваше нужния опит, но не успя да достигне целта си — огромна тежест се вряза в нея и спря устрема й. От рамото й щръкна болт. Кръв бликна върху дрехите й.
Последващите удари на кинжалите й бяха отбити с лекота. Нещо се стовари върху тила й. Остана й единствено време да прокълне Вик, преди да потъне в мрак.
Тя се събуди прикована към някаква стена. Очите й бяха вързани. Беше й особено горещо, което не изглеждаше особено логично, когато осъзна, че е гола.
Постепенно завръщащите се сетива й показаха пропукването на огън. Това обясняваше потта, покрила тялото й. Но къде се намираше?
— Събуди я — изрече глас. Надявайки се да чуе нещо полезно, Велиана не помръдна. От лявата й страна се разнесе шумолене. Непоносима горещина се допря до ребрата й. Тя нададе вик. В следващия момент юмрук бе стоварен върху лицето й. Кръвта от прехапания език обагри устните й.
Някой грубо дръпна превръзката от очите й. Велиана се опита да фокусира погледа си.
Срещу нея стоеше мъж в сиво наметало и два къси меча, които се поклащаха на колана му. Стойката му създаваше впечатление за човек, който владее света. Това й беше достатъчно — не се налагаше да вижда лицето му, за да разбере кой е.
— Аз поисках да те доведат при мен — каза Трен Фелхорн. — Считай се за подарък от Кадиш Вел и неговите Ястреби.
— Надявам се, че си останал доволен от подаръка си — каза тя и се опита да извърти глава, за да го заплюе, но главата й също бе стегната. Кървавата слюнка безсилно се стече по брадичката й и надолу.
— Това ще зависи от отговорите ти — отвърна Трен. До него стоеше мускулест гигант.
Намираха се извън града, някъде край северната част на стената, ако се съдеше по дърветата. Стената… към която тя бе прикована.
— Почисти я, Уил — обърна се Трен към гиганта. Уил се подчини и обърса кръвта от гърдите и врата й с чист парцал. Тя очакваше ръката му да се задържи по-дълго от обичайното, но нищо подобно не се случи.
— Благодаря — каза Велиана. Главата й започваше да се прояснява. Две факли бяха забити в земята от двете й страни. Тяхната светлина не позволяваше на очите й да привикнат към мрака. Явно това й погаждаше номера, защото й се струваше, че вижда още един силует да стои край Трен. Силуетът на младо момче, на не повече от тринадесет.
— До този момент бях търпелив — каза Фелхорн и скръсти ръце, застанал право пред нея. — Предоставих на Джеймс Берен много шансове да се присъедини. Вашата Пепелява гилдия е силна, нея уважавам най-много от всички останали гилдии. Но вие двамата с Джеймс сторихте нещо глупаво, момиче. Подехте заговор срещу мен.
— Не — отвърна тя.
Пестникът на Трен се стовари върху лицето й. Кърпата на Уил веднага се издигна, за да попие изплютата кръв. Смесицата от доброта и ярост я объркваше още повече.
— Не ме лъжи — каза Трен. — Миналото утро Червея ми разказа всичко, което си искала той да стори… срещу заплащане, разбира се.
Стомахът на Велиана се сви. Гилеас… Проклет гнусен негодник!
— Затова ли съм тук? Решил си, че малко мъчение ще ти помогне да проявиш сила пред останалите гилдии?
— Исках теб — рече Фелхорн, привеждайки се към нея.
Тя понечи да каже нещо, но замълча.
— Не разбирам — каза накрая Велиана.
— Нужни са ми хората на Пепелявата гилдия. — Трен започна да се разхожда пред нея. — Всички гилдии трябва да се обединят за този план, ако искаме да унищожим Трифектата. За да постигнем това, останалите първомайстори трябва да ми имат доверие, а за да ми се доверят, трябва да се присъединят доброволно. В мига, в който прибягна до сила, за да си осигуря верността им, те ще се отделят, заради опасения от поглъщане. Скъпият ти Джеймс проявява голяма упоритост. Но колкото и приятно би ми било да го убия, не мога. Прекалено много слухове се носят за мен. Не мога да потвърдя тези бръщолевеници.
— Искаш аз да го убия — рече тя, отгатнала посоката на разсъжденията му. — Да заема мястото му, да сведа глава пред теб и да превърна Пепелявата гилдия в играчка за теб.
— Ти си умна, силна и красива — рече Трен. Той не отрече обвинението й. — За теб не би представлявало проблем да заемеш мястото на Джеймс. Вече имаш и причина да го сториш, Берен те е накарал да се свържеш с Червея, надявайки се да го използва да продаде информация за плана ни. С тази си постъпка той е изложил всички ни на риск. Убий го. Само с една дума бих могъл да обявя гилдията ви за съюзник. Тогава останалите вредители ще престанат да навлизат в територията ви и да отгризват улица подир улица. Открива ти се възможността да застанеш начело, Велиана. Достатъчно силна ли си за това?