— Върви на майната си — просъска Велиана в отговор.
Гилеас се засмя, необезпокоен. Тя бе окована и безпомощна, а той разполагаше с цяла нощ.
— Нищо лично — обясни той, допрял върха на кинжала до дясната й вежда. — Ще изцедя Джерънд и короната от цялото злато, което мога, а после ще издоя Трен и компанията му. Ще насъскам плъховете едни срещу други, а аз ще богатея на техен гръб.
Червея усили натиска зад острието. Около горния й клепач започна да се стича кръв. Велиана премигна.
— Цяла нощ — каза той и бавно премести кинжала надолу. — Цялата нощ е моя.
Гилеас разсече веждата, клепача и самото око. Тя изпищя.
Той притисна устата си върху нейната, за да се опие от писъка й. Миризмата му я облъхна едновременно с допира на езика му — слузест, мазен, топъл. Велиана повърна в устата му. Червея изпи и това. След това отдръпна глава и се усмихна.
А в следващия момент отхвърча встрани, отнесъл ритник в главата. Едва сблъсъкът със стената спря търкалянето му.
Пред Велиана стоеше жена, обвита в черно и лилаво. В ръката си тя стискаше назъбен кинжал. Непознатата допря свободната си ръка върху цепнатината в лицето на Велиана и нежно я обгърна с пръсти. Кръвта се стичаше по тъканта, обвила ръката, но не потъваше.
Зад белия плат, скриващ лицето на спасителката, Велиана можа да различи зелени очи.
— Ти отправи предложение — каза й жената. — Готова ли си да го изпълниш? Отдай живота си на Карак и аз ще отнема неговия. — С последната дума тя кимна към Гилеас.
С крайчеца на незасегнатото си око Велиана можеше да види Червея. Той се гърчеше на земята и се мъчеше да се изправи. По лицето й продължаваше да се стича кръв, оформила бразда сред стройното тяло. Окото й бе станало безполезно. Какво значение имаше, че щеше да обещае живота си на някакъв несъществуващ бог? Тя искаше мъст. Искаше да живее.
— Заклевам се.
Безликата кимна и раздвижи ръце. Една след друга ключалките се отвориха с изщракване. Велиана рухна в ръцете й, неспособна да остане права.
— Как се казваш? — попита тя, вкопчена в раменете на непознатата. Едното й око лееше сълзи, а от другото капеше кръв.
— Зуса — отвърна другата и внимателно отпусна Велиана на колене, преди да се обърне към Гилеас.
Червея се бе надигнал и бе опрял гръб в стената. Все още държеше кинжала си. Обвила ръце около себе си, Велиана гледаше как другата жена се отправя към него.
— Това беше излишно — каза Червея. — Тя ми беше обещана. Обещана…
Той неочаквано скочи, замахнал към гръдта на Зуса. Ударът му нямаше никакъв шанс. С дланта си безликата блъсна ръката му, изрита го в слабините и стовари лакът в челото му. Гилеас рухна на земята, изсумтявайки от болка. Когато жената сграбчи косата му, за да извие главата му назад, той се изсмя.
— Не можеш да намушкаш червей — оповести той. — Ние винаги се изплъзваме.
Ударът на Зуса действително разсече единствено въздуха. Върху тревата бяха останали да лежат празните дрехи на Гилеас. Безликата ги срита встрани, но не видя нищо. Тя изглеждаше видимо изненадана. Велиана се чувстваше по същия начин.
— Червей… — каза ранената. — Не е възможно да изчезне така…
Но именно това се бе случило.
— Да вървим. — Зуса я хвана за ръката. — Ще те заведа в лагера ни. Трябва да се срещнеш със сестрите ми.
Лагерният огън бе догорял. Зуса хвърли още няколко клона, а голата Велиана продължаваше да трепери. Нощният мраз недвусмислено показваше приближаването на зимата.
Безликата извади два малки червени камъка и ги удари над огнището. Посипалите се искри веднага възобновиха огъня. Велиана побърза да се приближи до него.
— Къде са сестрите ти? — попита тя, трепереща. Отвращението от допира на Гилеас все още не я бе напуснало. Но й се струваше, че топлината на пламъците бавно започва да пречиства тялото й.
— Ще се върнат сутринта — рече Зуса. — Аз останах тук, за да наглеждам един наш повереник. Очаквах глупостта му да докара смъртта му — неговата и на любимата му. Вместо това открих теб, прикована за стената.
— Самата аз бях не по-малко изненадана. — Велиана се извърна, за да сгрее и гърба си.
— Не мисля, че разполагам с дрехи, подходящи за теб — каза безликата. — Бих могла да се върна и да взема дрехите на онзи…
— Не — бързо я прекъсна Велиана и потисна поредната тръпка. — Ако това е алтернативата, предпочитам да остана гола.