— Така да бъде. Да вървим към храма.
Глава тринадесета
Потс мразеше тази част от задълженията си. Той можеше да преглътне Леоновата префърцуненост, непоносимостта му към забавянията и дори резките промени в настроението му. Но не можеше да понася докладването по време на ваната му.
Макар че тлъстините преливаха на гънки и скриваха голотата му, сами по себе си те също не представляваха приятна гледка. За да влошат нещата, две красиви девойки усърдно изтъркваха кожата му с четки. А Леон не спираше да се кикоти.
Притежателят на богатството на рода Кънингтън, един от тримата лордове на Трифектата, помисли си възрастният съветник, е едно тлъсто кюфте, което се къпе. Ако наистина има богове, то те се отличават с отвратително чувство за хумор.
— Току-що получих сведения от Грийн Касъл — поде Потс, след като на два пъти напразно прочисти гърло. — Изпратили са поредна кола с вино. И настояват да платим допълнително, тъй като вече сме изпразнили половината им реколта.
— Кажи им, че ще им платя допълнително, когато получа проклетото вино. — За тази реплика Леон замени кикотенията си с раздразнено изскимтяване. — Онези улични негодници искат да остана без храна и вино. Преди беше само в града, а сега цялата околност гъмжи от крадци и бандити. Може би трябва да изпратим цяла наемна армия по западния път. Може би тогава ще си получа виното.
— Докато говорим за вино… Собствените ни запаси са намалели застрашително. Почти всички винопродавци във Велдарен отказват да търгуват с нас. Отказват да приемат парите ни, без значение колко им предлагаме.
— Казах ти, че те искат да пукна от жажда! — изхленчи Леон. Тлъстините му се разшаваха във водата и оплискаха двете слугини. Те потръпнаха, но не казаха нищо. Потс също запази мълчание, макар че страшно му се искаше да изтъкне полезността на седмица глад.
— Изглежда Трен използва нова тактика — вместо това каза съветникът. — Вече не се опитва да ни банкрутира, а прави всичко по силите си, за да вгорчи живота ни. Керваните на Гемкрофт също изпитват затруднения заради него.
— Да вгорчи живота ни?! — беснееше Леон. — Имаме си работа с отрепки, които живеят в калта и се хранят с тор. Спомняш ли си онази кола с праскови? Трен накарал хората си да ги опикаят, а после нахранил свинете с тях. Какво ли не бих дал, за да се облекча върху главата на този негодник. Казвам ти, Потс, трябва да го смажем. Тази нелепица продължи прекалено дълго.
— Ако имате план, бихте могли да го предложите на предстоящото събиране — посъветва Потс.
Леон изсумтя и се намести във ваната. Още вода се разплиска встрани. Двете момичета се оказаха порядъчно наквасени.
— Започвам да се уморявам от тези срещи. По-рано не се ли провеждаха на всеки четири години, а не на две?
— Така беше — потвърди съветникът. — Но когато Трифектата обяви война на гилдиите, бе решено срещите да се провеждат по-често, за да бъдат усилията ви координирани по-добре. Предложението беше ваше, господарю — тактично добави Потс.
— Ха. Тогава съм бил идиот.
И все още си, помисли си Потс.
— И още нещо — гласно продължи той, решен да приключи с доклада си бързо. В противен случай щеше да му се наложи да изтърпи гротескното излизане от ваната, при което водата започваше да се стича на водопади от гънките тлъстина. Слугините никога не успяваха да увият туловището достатъчно бързо, за да скрият отвратителната гледка.
— А именно?
— Изглежда, че останалите гилдии са се обърнали срещу Пепелявата. Заграбили са почти цялата й територия, без няколко улици.
— Така ли? Да не би първомайсторът й да е умрял? — осведоми се Леон.
— Не. Джеймс Берен е още жив. Поне доколкото ми е известно, няма някаква основателна причина за този канибализъм.
Кънингтън замислено се почеса по брадичката.
— Подобна всеобща атака загатва за сериозна слабост. Трен трябва да се е обърнал срещу тях. Това е единственото, което би обяснило нещата. Опитайте се да заловите някой от Пепелявите, преди да са избити до крак. Възможно е да си спечелим съюзник.
— Както желаете. — Потс се поклони. И тъй като видя, че Леон хваща ръбовете на ваната, побърза да се оттегли.
Кайла седеше в стаята си. Не я свърташе на едно място. По някаква причина Трен не бе взел Зенке и нея със себе си, а само Уил и сина си. Зенке й бе казал, че става дума за нещо общо с Пепелявата гилдия, но не бе съобщил подробности. Самият той се бе оттеглил, за да навести някакви хубавици, и я бе оставил сама, отегчена и неспокойна. След спасяването на Робърт Хаерн тя не бе получавала никакви възложения. Бе решила, че ако това продължи още ден или два, ще помоли за участие в някой грабеж, за да не умира от скука.