Тя убиваше време, упражнявайки се с кинжалите си. Дължеше уменията си на един възрастен мъж, който я бе обучил преди много години. Сега тя се зае да си припомня всяка от усвоените техники. За да работи за Трен, трябваше да се намира във върхова форма. Ако някога се наложеше животът му да зависи от нея, посредствеността нямаше да се окаже достатъчна.
Потънала в работа, Кайла изгуби представа за времето. Във всеки случай, когато приключи, тялото й бе покрито с пот, а ръцете й трепереха. Тя изтощено се просна върху леглото, за да си поеме дъх. И бе прекалено уморена да се надигне, когато някой почука на вратата.
— Влез. Не е заключено.
Вратата бе открехната. Кайла очакваше Зенке или Уил, а може би дори Трен. Вместо това Арон бързо прекрачи прага и затвори вратата след себе си.
— Това е вече изненада — каза тя и се надигна. Усети, че погледът му се отклонява от лицето й, и в следващия момент осъзна, че горната част на ризата й е разтворена. Бореща се с изчервяването, Кайла побърза да се закопчае. Чувстваше се глупаво. Бе показвала много повече, за да си осигури благоразположението на определени мъже, но пък Арон бе още малък. Освен това тя осъзнаваше чувствата му към нея.
— Имам нещо за теб — каза той.
— Така ли? Да го видим? — Кайла протегна ръка.
Арон се загледа в пръстите й. Тя забеляза, че устните му леко потрепват, може би от нерешителност. Тъй като си спомняше каква досада бе изпитвала на неговите години и колко неловко й бе изглеждало всичко тогава, младата жена го окуражи.
— Не ме карай да чакам — добронамерено го подразни тя. — Каза, че си ми донесъл подарък. Може да крада и шпионирам, но обичам подаръците като всяко друго момиче.
Вратът му се изчерви около яката. В следващия момент юношата протегна ръка и пусна две обици върху дланта й. Те бяха от бяло злато, в тях проблясваха сапфири.
Кайла ахна. Тя бе очаквала някакво евтино бижу, може би цвете или зле скалъпено стихотворение. Обиците върху дланта й бяха по-подходящи за някоя благородна дама.
— Откъде ги имаш? — попита тя.
— Татко започна да ми плаща. Каза, че трябва да се отнася към мен не по-различно от останалите си хора, за да се сдобия с уважението им.
— Изглежда ти плаща добре — отбеляза Кайла и повдигна обиците към светлината, за да се възхити на блясъка им. Те изглеждаха добре поддържани. Част от нея се чувстваше прекалено евтина и недостойна, за да ги носи.
— Ти си красива — каза Арон. Обичайно прикритото му отношение бе изчезнало. Гласът и очите му не скриваха, че смята изречените току-що думи за истина. Той я смяташе за красива. Това бе достатъчно, за да я накара да повдигне украшенията към ушите си, към дупките от някогашните обици. Няколко капки кръв паднаха върху пръстите й, но не и върху благородния метал.
— Благодаря ти — каза тя и го целуна по челото. Ушите му се наляха с кръв.
— Зенке каза, че ще съм му длъжник за пет години — заекна Арон, който очевидно не знаеше как да реагира на целувката. — Но аз ще продължа да му плащам. Не би трябвало да бъде проблем, освен ако не умра, но тогава няма да ми се наложи да се тревожа за това. Освен ако той не открие духа ми и…
— Спокойно, Арон.
Чул това име, юношата потръпна. Изглеждаше, че целият е пристъпил зад маска.
— Хаерн — каза той. — На Арон не е разрешено да другарува с жени. Наричай ме Хаерн.
— Извинявай — каза Кайла. — Тогава тази целувка е за Хаерн. — Тя го целуна точно над дясното око. — Ти си сладко момче. Сега бягай да се занимаваш с нещо, подходящо за възрастта ти.
Той кимна. Червенината от врата и ушите му бе плъзнала и по бузите. Невинната му привързаност се оказа достатъчна, за да ободри вечерта й и дори да прогони умората. След като го изпрати до вратата, Кайла отново се тръшна върху леглото си, разпери крайници и потъна в мисли. Арон наистина беше сладък. И освен това бе синът на Трен. Щом станеше по-голям, може би на шестнадесет, може би щеше да настъпи времето за брак. Това щеше да заздрави мястото й в гилдията. Дори имаше вероятност тя да застане начело, когато Трен умреше.