Ако той изобщо умреше. Коравият негодник изглеждаше готов да преживее поне още четиридесет години.
А дали Паяковата гилдия щеше да оцелее след смъртта му?
Що за глупости! Естествено, че ще оцелее. Трен няма да прекара целия си живот в издигането на къща от карти. Той иска да остави след себе си наследство.
Разбира се, плановете да заздрави позицията си чрез Арон нямаше да проработят, ако казаното от него бе истина. Защо баща му искаше да не допуска жена до него? Циничната й страна предположи, че Трен е предугадил замислите й. Но не, причината бе много по-голяма. Фелхорн възнамеряваше да се сдобие със забележителен наследник…
Какви ли бяха плановете му за Арон?
Решавайки, че оцеляването й ще стане много по-вероятно, ако престане да размишлява над тези въпроси и да се замесва в тях, Кайла затвори очи и опита да се отпусне. В един момент тя започна да се унася, но дрямката й бе разкъсана от остро почукване. Гъделът на предчувствието й подсказа да стане и отвори веднага.
Оказа се, че усетът не я е излъгал. Трен изчакваше пред стаята й, скръстил ръце. Неизменните къси мечове висяха от колана му.
— Трябва да оставаш по-внимателна, когато ме няма — рече той и пристъпи в стаята й. — Ако нещо се случи с мен, веднага след това ще последва атака срещу гилдията ни.
— Излишна тревога — каза тя, докато затваряше вратата. — Откога нещо би могло да ти се случи?
Погледът на Трен показваше, че той се колебае между усмивка и смръщване. В крайна сметка мъжът постигна компромис, като сви рамене.
— Дори невъзможното съумява да се промъкне в живота ни. Имам задача за теб, Кайла, много подходяща за уменията ти. Досаден мъж на име Делиус е започнал да насъсква простолюдието срещу нас. Подобна…
Фелхорн замълча и се вторачи в нея. За момент Кайла бе прободена от притеснение. Ризата й отново ли се бе разкопчала? Или косата й се бе разрошила до невъзможност? Тя проследи погледа му и осъзна, че се е загледал в обиците й. Естествено, че щеше да ги забележи. Те не само бяха нови, а и блестяха като звезди. Почти крещяха за внимание.
— Синът ти ми ги подари — каза тя. Не се осмеляваше да излъже.
Нищо не я бе подготвило за яростта, която припламна в очите му, преля към сбърчилата се устна и стрелналите се ръце.
Преди да е осъзнала случващото се, Кайла се озова притисната към стената.
— Слушай ме много внимателно — заговори Трен. По някакъв начин гласът му оставаше недокоснат от гнева. — Арон трябва да остане чист. Той има възможността да се превърне в нещо удивително. Няма да допусна наследникът ми да рухне заради милувките на жена, омаята на алкохола или заблудите на жреците. Разбра ли ме?
— Ще му ги върна — каза тя. Беше на път да кимне, но осъзна, че това ще разклати обиците — неразумно движение с оглед на обстоятелствата.
— И не само това. Искам да разбиеш сърцето му. Да го нараниш така, че то никога да не заздравее. Когато приключиш, ела в стаята ми, за да получиш инструкции за мисията.
— Разбрано — каза тя.
Фелхорн пусна ръцете й, огледа стаята и излезе.
Когато вратата се затвори, Кайла изхлипа и се отпусна върху леглото, защото краката й не я държаха. Страхът й не остана дълго, защото бързо бе заменен от гняв. Чувствата на Арон към нея бяха толкова чисти. А баща му искаше от нея да стъпче всичко това, да разкъса сърцето му, за да може той да получи желаното си наследство?
Тя свали обиците, сложи ги в джоба си и се отправи към стаята на Арон. Въпреки привидното желание на Трен да се отнася към сина си като към всички останали, момчето разполагаше с отделна стая.
Смесицата от вълнение и страх, с която Арон отвори вратата си, още повече подсили отвращението й.
— Може ли да вляза? — попита тя. И се почуди: колко ли от фантазиите му започваха именно с тези й думи? Момчето не отговори, а само кимна.
Кайла пристъпи вътре. Помещението бе просторно, с висок таван и няколко прозореца, но мебелировката бе простовата. Вътре имаше легло и сандък с дрехи. Останалото бяха оръжия, тренировъчни уреди и книги. Изглеждаше, че всичко от тези неща получава равно внимание.
— Свалила си обиците — каза Арон, веднага забелязал отсъствието им.
— Ето ги. — Тя взе ръката му и ги пусна в дланта му. — Вземи си ги.
Нещо в сините му очи угасна.
— Защо?
Кайла отвори уста, готова да излъже. Знаеше, че може да го стори, знаеше, че трябва. Правилното постъпване не бе сред нещата, за които се тревожеше често, но дълбоко в себе си знаеше, че тя е първата жена, на която Арон е признал чувствата си. Ако го отхвърлеше сега, ако стъпчеше духа му в подобен уязвим етап от живота му…