— Разбира се. Мъдро казваш — с горчилка излъга Гемкрофт. Той се надигна да си върви, но жрецът го спря.
— Мейнард. Погрижи се тя да остане твоя наследница. Ако я направиш безполезна, ние ще сторим същото.
Леден къс започна да заменя сърцето му.
— Не бих си и помислил подобно нещо.
— Радвам се. Нека благословията на Карак те следва.
Ако можеше да го стори, Мейнард би сграбчил благословията на Карак и би я захвърлил в най-зловонния канал, където да я остави да гние. И с огромна радост би хвърлил Пеларак на същото място.
— Прости ми, Алиса — промълви той, докато напускаше светилището. На излизане хвърли един последен поглед към вътрешността. Жреците и жриците се бяха проснали пред огромната статуя на бога и ридаеха в молба. Той си представи Алиса сред тях. Този образ превърна леда, вкопчен в сърцето му, в болка.
Алиса вече се бе облякла и седеше край огъня, когато Йорен се събуди. Пламъците подскачаха високо, защото тя периодично прибавяше клонки. Харесваше й да наблюдава как изгарят.
— Добро утро, любима.
— Добро — сухо отвърна Алиса.
Без да обръща внимание, Йорен се надигна и се оттегли зад едно дърво, за да се облекчи. Едва при връщането си той забеляза мрачния й поглед.
— Какво има? — попита той.
— Нищо. — Младата жена отново се загледа в огъня. — Нищо.
Кул се ограничи с изсумтяване.
— Остани тук и поддържай огъня — заръча той. От палатката взе лъка си и колчан със стрели. — Аз ще потърся някой заек или катерица. Не прави нищо глупаво, докато ме няма. А ако безликите се върнат, кажи им да ме изчакат.
След това Йорен се изгуби сред дърветата. Алиса знаеше, че той няма да се бави дълго. Покрай престоя си във Фелууд беше разбрала, че той е опитен ловец. Тя продължи да запълва времето си с предишното занимание. Начинът, по който дървото се стопяваше в пламъците, й предоставяше странна утеха.
Скоро той се върна, понесъл мъртъв сив заек за задните крака. Алиса мълчаливо взе пуснатата до нея плячка.
— Ще ми трябва нож, за да го одера — рече тя.
Йорен спря, сетне сви рамене и й подхвърли малък кинжал, който извади от колана си. Тя го улови за дръжката. Трудно й беше да преглътне раздразнението си заради непредпазливия начин, по който идиотът го бе подхвърлил към нея.
Във всеки друг момент тя би се отвратила от обработването на месото. По време на престоя си далече от дома Алиса бе влязла в ролята на мъжкарана, но това бе представлявало главно преструвка. Тя отдавна бе разбрала — макар че те никога не биха го признали — че младите мъже се отнасят с по-голямо уважение към нея, ако останат с впечатлението, че тя умее да борави с оръжие и не пребледнява при вида на кръв. Ала в този случай й се налагаше да подкрепи създаваната представа с дела.
Алиса си представи, че заекът е главата на Йорен. Това стори чудеса за самоконтрола й.
Когато заекът се опече, Йорен й даде по-голямата част от месото. Той отново бе встъпил в кожата на благородния ухажор. Грубият пън от миналата нощ не бе съществувал. А Алиса се усмихваше ослепително в отговор на шегите му. Дори се изненада неприятно от лекотата, с която й се удаваше да го лъже.
— Да вървим — каза Кул, след като се нахраниха. — Изглежда ще трябва да оставим безликите кучки да ни търсят. Почисти се, имаш мазнина по лицето.
— Къде отиваме? — попита Алиса, обърсваща се с ръба на роклята си.
— Да се срещнем с баща ми.
Той я огледа навъсено. Младата жена все още носеше одеждите, с които бе престояла в затвора. Макар че девойката стори всичко по силите си, за да приглади коси, в действителност те се нуждаеха от четка и измиване. В момента Алиса приличаше повече на безумна слугиня, отколкото на богата наследница.
— Нетърпимо — каза Йорен. — Трябва да изглеждаш като моя кралица, а не като моя слугиня. Къде са онези проклети жени? Сигурно биха могли да помогнат с нещо.
— Да, те непрекъснато излагат красотата си на показ — отбеляза Алиса. Сарказмът й се оказа неочаквано силен, достатъчно силен, за да накара Йорен да присвие очи и да изпита известно съмнение в покорството й.
— По това време Мейнард ще е вдигнал на крака всички свои главорези в града — каза той. — Иначе бих те завел до някоя от баните. Но изглежда, че ще трябва да те заведа в този ти вид.