Алиса погледна към ваната. Водата бе мътна, но пък тя се бе къпала и в по-лоша. Тя се остави слугинята да я съблече. Радваше се, че платнените стени предоставят защита от погледите на наемниците.
— Ще накарам да изперат дрехите ти, докато се къпеш — продължи Мари. — Макар че ти заслужаваш нещо много по-добро. Ще видя какво ще се намери в…
Тя млъкна, защото кинжалът на Йорен изпадна от дрехите в ръцете й. Тялото на Алиса застина. Покрай цялата тази суматоха бе забравила за оръжието. Младата жена срещна погледа на Мари. В очите й разчете пълно разбиране.
— Това е опасна играчка за спалнята — каза слугинята.
— Не и когато искаш в спалнята да е тихо — отвърна Алиса.
Мари й помогна да се качи във ваната. Водата наистина се оказа хладка. Скоро пристигна първата кофа с гореща вода. Възрастната жена я изля собственоръчно и се приведе сред изникналата пара, за да не я чуе никой.
— Ако го убиеш, останалите чудовища ще те разкъсат — каза тя. — Дръж ножа на сигурно място. Изчакай да останете сами.
След това Мари изчезна да търси по-хубави дрехи. Следващите кофи кипяща вода прогониха остатъка от хладината. Алиса си позволи да се отпусне, уми косата си и остави слугините да изтъркат кожата й до червено.
Скоро възрастната слугиня се върна, понесла прекрасна синя рокля.
— Принадлежала е на по-малката сестра на Тео — обясни тя. — Вече поисках разрешението му, така че не се притеснявай.
Жените й помогнаха да излезе от ваната, попиха влагата и нахлузиха роклята над главата й. Тя бе старомодна, но Мари с лекота се справи с вървите в гърба.
— Поеми си още дъх — нареди слугинята. Алиса се подчини. Роклята се оказа още по-пристегната. Гръдта на младата жена се издигна нагоре, двойно по-голяма от обичайното. Гледката се стори неприлична дори на самата нея.
— Потърпи — каза Мари, прочела мислите й. — Мъжете мислят с долните си глави. Подобна гледка е достатъчна да ги възбуди, а възбуденият е глупав.
— А ако говорим за мъж, който е глупав по принцип?
Мазолестите пръсти стиснаха брадичката й и придърпаха лицето й по-близо.
— Внимавай с приказките, момиче. Мъжете може и да са глупави, но жените не знаят да сдържат езиците си. А тук ти си заобиколена от уши.
Момичетата я напръскаха с парфюм, срешиха косата й и обгърнаха шията й с няколко огърлици. Когато приготовленията приключиха и Алиса погледна в предложеното й огледало, тя не можа да разпознае жената, която я погледна от отражението. Макар потеклото да й позволяваше всеки ден да се обгръща в подобен лукс, до този момент тя не бе изпитвала нуждата да се труфи по подобен начин.
Мари отпрати останалите слугини.
— За твое добро е да останеш търпелива — каза тя. — Ще си спечелиш единствено синини, ако се противопоставяш безполезно. Мъжете от рода Кул са животни, опасни животни. Прави каквото се налага, за да ги държиш сити.
Алиса поклати глава. Как така бъдещето й бе помрачняло в такава степен? Тази вечер Йорен отново щеше да я пожелае, както бе сторил през изминалата нощ. И както щеше да стори на следващата. И по-следващата. Повече от всичко й се искаше да го отхвърли, но думите на Мари бяха недвусмислени. Отхвърлянето щеше да й довлече удари. Или нещо по-лошо.
При цялото това самосъжаление тя не си позволи да се оправдава. Знаеше, че си е заслужила всичко. Че сама си е виновна, задето бе започнала да се вслушва в лъжите на лежалия край нея Йорен. И нещо повече — беше им повярвала и се бе обърнала срещу собствения си баща. И сега се бе превърнала в робиня на младия Кул.
Роклята й имаше няколко подплати. Мари показно ги раздели. Най-вътрешната бе тънка, бяла и гладка, със скрит джоб. Възрастната жена плъзна кинжала вътре.
— Никога не му позволявай да го намери — каза тя.
Алиса кимна.
— Благодаря ти.
— Сега ела. — Мари протегна ръка. — Вечерята те очаква.
Този път Тео се надигна при влизането й. А Йорен се усмихна глуповато.
Алиса помнеше, че някога бе намирала същия този млад мъж за очарователен. Това само потвърди вижданията й, че е била идиотка. Сляпа. Глупава. Безразсъдна. Вече не се сещаше за обиди, които да запрати по адрес на онова момиче, което бе представлявала само допреди няколко дни.
— Изглеждаш смайващо — каза старият Кул. — Не е ли така, синко?
— Покъртително — съгласи се Йорен.