— Събирането на Трифектата.
Глава петнадесета
Когато Джерънд пристигна, кралят вече го чакаше.
— Какво се очертава днес, Кролд? — попита Едуин Велор и направи пети опит да пристегне шарфа си. Джерънд се навъси на неловкостта му. Когато стана ясно, че и шестият опит ще се окаже неуспешен, съветникът нетърпеливо се протегна и му помогна.
— Няколко сдърпвания между фермери и неразбирателства между дребни земеделци от северните земи — каза Джерънд. — По-трудни се очертават проблемите с Ейнджълпорт.
— Ейнджълпорт? Пак ли лорд Мърбанд? Та той няма нито един съперник в цялата Рамера. Никакви благородници, които да оспорват територията му.
— Елфите — каза Джерънд. — Знаете колко обича да изтъква заплахата от тях.
Кралят въздъхна, докато нахлузваше огромната златна верига, украсена с рубини. Рамерата се намираше в югоизточния край на Дезрел, между лесовете Ерце и Куелн и Гребеновите планини. Лорд Инграм Мърбанд владееше цялата територия от Тулонския океан до Кралската ивица, а се оплакваше повече от всички останали лордове.
И неизменно за проклетите елфи.
— Но нали те настояват, че са наши съюзници? Разбира се, аз приемам думите им с известно съмнение. Лъже като елф, нали така казва народът?
— Истина — сухо каза Кролд. — Но Инграм твърди, че елфите започнали да обстрелват дървосекачите му.
— Отново е започнал да ги изпраща прекалено навътре в гората? — изкиска се кралят. На Джерънд никак не му беше до смях.
— Той настоява да им обявим война.
Крал Велор спря да се смее и се намръщи.
— Казваш, че той е най-тежката част от деня ми? Ще се заема най-напред с него. Искам да се изсмея в лицето на дъртия козел и да му кажа, че ако е решил да изсече целия Куелнски лес, добре дошъл е да го стори, но да използва собствените си войници за ходещи мишени, а не моите.
— Каквато и да е провокация в южните земи може да подтикне елфите към съответен отговор — предупреди Джерънд. — Северно от Ерце гъмжи от наши села. Хиляди акри с посеви биха изгорели при един евентуален сблъсък.
Едуин загърна рамене с дебелата алена мантия, украсена с перата на бял гълъб.
— Нищо подобно няма да се случи — рече монархът. — Ако Инграм изпрати свои войници, те ще бъдат избити за часове. И тогава всичките му земи ще останат уязвими. Той няма да посмее да рискува, ако знае, че мен няма да ме има да защитя малоумния му задник.
— Мъдростта ви е неоспорима — изтъкна Джерънд и притисна език под долната си устна. Веднага след това се укори, защото бе издал нервността си с този жест. До този момент разговорът бе протекъл според очакванията. Но следващата част щеше да бъде от най-голямо значение. Мърбанд и елфите му не бяха от никакво значение.
— И още нещо — каза съветникът. — Научих, че Трен Фелхорн възнамерява да избие първенците на Трифектата по време на следващото им събиране.
— Какво събиране?
Кролд изруга мислено. За последно водителите на Трифектата се бяха събирали преди две години. Тогава кралят бе на четиринадесет.
— На трите рода, съставящи Трифектата — търпеливо обясни Джерънд Кролд. — Срещата се провежда в някое от именията на един от тях. Там те се хвалят с богатствата си, сравняват търговските си постижения, обсъждат действията срещу конкурентите си и изхарчват ужасяващо количество злато. Като цяло, това е демонстрация на власт, богатство и солидарност.
— И кой от първенците Трен възнамерява да убие? — разсеяно попита Едуин, зает да се върти пред огледалото, за да провери цялостния си тоалет.
— Всички, кралю. Планирано е главите на трите семейства да умрат почти едновременно. Фелхорн възнамерява да обедини членовете на всички гилдии и да нападне в разгара на празненството.
Кралят подсвирна.
— Негодникът не е изгубил смелостта си, но за ума му не мога да кажа същото. Повече от ясно е, че не бива да допускаме подобно нещо. Свържи се с някого от тях. С Леон Кънингтън, да речем. Нека Трифектата измисли някакъв коварен замисъл да обърне нападението в своя полза.
— Не съм сигурен, че това е най-добрият подход — каза Джерънд, напредващ много предпазливо. Той отлично познаваше параноята на владетеля и възнамеряваше да я използва.
— Защо? — попита Едуин и взе златния си меч от близкия стол. Кролд извърна лице, за да насочи кашлицата си встрани от владетеля — в действителност, за да прикрие подбелването на очите си. Изработването на този меч бе една от първите заповеди на Едуин, възкачил се на престола на дванадесетгодишна възраст. Оръжието не бе позлатено, нито златото се ограничаваше до дръжката. То бе изцяло изработено от въпросния благороден метал. Тежко и непрактично, но пък красиво. А Едуин се интересуваше единствено от това.