Гилеас се направи, че не е забелязал Паяка, който влезе в кръчмата малко след това. Остана упорито загледан в плота на масата.
— Странно място за един червей — обяви гилдичарят, докато се настаняваше на масата му.
— Под дъските има пръст — изсумтя Гилеас. — Закъсня, Зенке. Достатъчно насилвам късмета си с идването тук.
Зенке се засмя и огледа помещението. Слугинята изглеждаше решена да не му обръща внимание, затова той реши да не поръчва.
— За втори път оповестяваш, че разполагаш с полезна информация — с леко веселие отбеляза Зенке. — Аз самият не съм сигурен дали ти вярвам, но моят господар е склонен да те изслуша.
Гилеас му подаде жълтеникаво парче хартия. Зенке разгърна бележката, прочете я и повдигна вежда.
— Там ли се намира тя? Сигурен си?
— Нима бих лъгал великата Паякова гилдия? — попита Гилеас.
— Паяците убиват червеите. Или поне биха ги убивали, ако бяха врагове.
— Да, но пък червеите изяждат мъртвите паяци.
На тези думи Гилеас много се смя. А Зенке се размърда неспокойно.
— Добрата шега е безценна, но моята информация си има цена — изтъкна Червея. — Къде са парите?
Зенке бръкна под сивия си плащ и измъкна малка кесия с монети, която подхвърли върху масата.
— Ще получиш другата половина, когато информацията се потвърди.
Гилеас изпръхтя:
— Задръж си я или я раздай на сираците. След като определени хора рухнат мъртви, ще се върна, за да ви продам още от тайните си.
Зенке сви рамене.
— Ти губиш. Ще се постарая да открия някое особено пропаднало сиропиталище, за да съответства на личността ти.
Гилеас Червея отново се засмя.
— Остроумието ти ще ми липсва.
— А на мен ще ми липсват лъжите ти. — Зенке защипа качулката си в подигравателен поздрав, надигна се и излезе. Гилеас остана още няколко минути, за да се убеди, че Зенке се е отдалечил.
Той чу вратата да изскърцва. Повдигна глава, но прагът бе пуст.
Червея изсумтя.
Кинжал потъна в гърба му. Гилеас изпищя. Двойката от ъгъла скочи към вратата. Мъжът се опитваше да повдигне панталоните си в движение, което му придаваше страшно глупав вид. А слугинята кресна някакво правило, отнасящо се до забраната за оръжия.
Гилеас бе прекалено зает, за да й обърне внимание. Той се извърна, надявайки се да попречи на кинжала да се забие дълбоко. Нечия ръка сграбчи главата му и я блъсна към масата.
Пред очите му избухнаха искри.
Кинжалът се отдръпна. Гилеас притисна ръце към гърдите си, прорязван от болка. Топла кръв се стичаше по гърба му.
— Здравей, Вел — рече той. Велиана се настани насреща му. В лявата си ръка тя подхвърляше окървавен кинжал. Капчици прясна кръв се посипаха върху масата. Изникналият съдържател се приближи към нея и започна да говори, но един неин поглед бе достатъчен, за да го смълчи.
— Това е работа на гилдиите — каза тя. Това бе повече от достатъчно. — Току-що видях висш член на Паяците да излиза — рече Велиана, когато двамата останаха насаме. — Какво му продаде?
— Нищо. Само лъжи, обещания и пустота.
Велиана сграбчи ръката му и забоде кинжала в дланта му. Трябваше да му се признае, че той не изпищя.
— Да опитаме отново — рече тя.
— Ти си глупачка. Никога не бих те убил. Никога. Да се гневиш…
— Погледни ме! — кресна тя и повдигна пръст към засегнатото си око. — Погледни!
Зеницата бледнееше, краищата й бяха очертани с кръв. Белегът, простиращ се от челото до бузата, отнемаше красотата й.
— Мислиш ли, че ми дреме дали си възнамерявал да ме убиваш?
Гилеас се закашля. Струваше му се, че гърбът му пламти. По звука на кашлицата бе разбрал, че дробът му е пронизан. Но раната не бе фатална, не още…
— Мога да ти платя достатъчно. Белегът може и да остане, но окото…
Велиана рязко издърпа кинжала и отново го заби, този път в китката му. Сега вече Червея изпищя.
— Какво му продаде? Мен вече продаде на Трен. Кого още си унищожил? Какво е останало от Пепелявата гилдия?
Макар че смехът му причиняваше болка, Гилеас не можа да се сдържи.
— Хората ти се крият, Вел. Крият се. Но червеите пълзят навсякъде. Трен знае къде са. Всички вие ще умрете. Той ще изпълни плана си, глупавия си и обречен план. Нямам търпение да видя хаоса, който ще настъпи тогава!