Осъзнаването сякаш бе юмрук, стоварил се в стомаха й.
— Казал си на Джерънд истината. Казал си му проклетата истина.
Грозната усмивка на Гилеас представляваше достатъчен отговор.
— Кучи син — просъска тя, задавяна от ярост. — Войниците на краля щяха да спасят всички ни, от арогантния негодник и войната му!
— Кой знае кому е казал Джерънд. — Червея се закашля и изплю кръв. — Кой знае какви планове ще излязат. Нощта на събирането ще бъде забавна. Много забавна…
— Но ти няма да я видиш — каза Велиана. — Ти ще пукнеш, с което ще направиш услуга на целия Дезрел.
Тя измъкна кинжала и замахна към гърдите му. Острието разкъса дрехите, но не потъна в очакваната плът. Одеждите вече се свличаха към стола, празни. Велиана остана вторачена в тях, привидна жертва на някаква странна шега. Предишния път, когато бе зърнала това, го бе отдала на шока от травмата. Но сега знаеше, че е замесена магия.
Жената повдигна ризата и я разтърси. Нищо. С кинжала разбута панталоните, но пак не откри нищо. Изругавайки, тя се надигна, за да си върви, когато нещо привлече вниманието й.
По пода пълзеше черен червей, дълъг една педя. Върху тялото му личеше малък разрез.
— Не е възможно — промълви тя. Това обясняваше прякора му. Вероятно той си го бе измислил сам като неосъзната подигравка с останалите. Всички онези шеги за живота сред мръсотията, пълзенето сред стени, подслушването с уши, пълни с кал… Сега те придобиваха съвсем нов смисъл.
Червеят почти бе достигнал пукнатината между дъските. Тъй като не искаше да се приближава до гнусното създание, Велиана хвърли кинжала си. Острието го разсече на две. Червеят се сгърчи, но предната половина на тялото му продължи да пълзи напред.
Велиана стовари тока на ботуша си отгоре му. По пода се пръснаха вътрешности.
Тя сподави желанието си да повърне — гледката й бе напомнила за целувката му. Със сдържан дъх се приведе, взе кинжала си, почисти го в крачола си и го прибра. Два ритника тласнаха разсечения червеен труп в цепнатината между дъските. Късовете се оказаха необичайно тежки.
Приключила, Велиана се обърна и се сблъска с вторачения съдържател.
— Изгори дрехите — заръча тя и му подхвърли кесията на Гилеас. — А това е компенсация, която да осигури мълчанието ти.
Тъй като не разполагаше с време за губене, Велиана бързо се отправи към вратата. Нещата се бяха объркали. Ако кралят знаеше за замисъла на Трен, самата Трифекта също бе запозната. Това променяше всичко.
Но най-напред трябваше да се погрижи за най-непосредствената заплаха: Фелхорн знаеше скривалището на гилдията й. Несъмнено приготовленията за нападението вече течаха. Трен отдавна се бе научил да не оставя врага жив нито миг по-дълго от необходимото. Тя започна да прехвърля убежищата през ума си, за да прецени кое от тях е избрал Джеймс.
Велиана тичаше все по-бързо с надеждата, че отчаяният й бяг няма да привлече нечие внимание. Гилдията й умираше и миризмата на кръв щеше да привлече и последния джебчия.
Глава седемнадесета
В стаята на баща си Арон завари Кайла.
— Точно казвах на Кайла, че ударът протече идеално — обърна се Трен към него. — Делиус бе убит насред тълпата и посред бял ден. Никой не видя от чия ръка. Из града вече се носи описанието на предполагаемия убиец — мъж. Никой не би могъл да посочи виновник, а целият град знае кой е отговорен. Така се изпраща съобщение, синко. Така посяваш ужас сред народа. Показваш, че макар вината ни да е всеизвестна, законът никога не би ни достигнал.
— Да, татко — почти безгласно отвърна момчето. Усетил вглъбението му, Трен се почеса по брадичката и го погледна в очите, дирейки причината.
— Момичето. Уби ли го?
Арон поклати глава. За малко да излъже. Искаше му се да заяви, че тя е мъртва. И че се е потресъл от убиването на девойката. Но не можеше да излъже. Целият изтръпваше само при мисълта как би реагирал баща му, ако узнаеше, че той е изрекъл лъжа.
— Не — каза юношата и бързо погледна към Кайла. — То успя да избяга в суматохата.
Трен улови погледа и се обърна към жената. Тя сви рамене в престорено неразбиране.
— Няма значение — каза Трен. — Кайла, върви да доведеш един от джебчиите. Няма значение кого.
Арон изчакваше със сведен поглед. Баща му не каза нищо.