Сега брадата му висеше свободно и стигаше до кръста му. Тя му придаваше по-възрастен вид. И по-непринуден.
— Арон, баща ти възнамерява да те превърне в нещо ужасно. Той ще ти отнема всичко, дори обичта си, за да те оформи според желания от него образ. Знаеш ли какъв е този образ?
Понечилият да отрече Арон си припомни обещанието му: никога да не задава въпроси, до чиито отговори обучаемият му не би могъл да достигне.
— Убиец — почти недоловимо прошепна юношата.
— Съвършен убиец — меко го поправи Робърт. — Той ще те лишава от любов, привързаност, приятели, вяра… Ще ти остави единствено кинжала и сенките.
Арон преглътна сълзите си.
— Какво да направя?
Робърт му подаде амулета. Момчето го взе внимателно, предпазливо. Със същата плахост проследи очертанията на символа върху златото.
— Моли се. Пази вярата си. Светът е суров, никой друг не може да го стори вместо теб. — След кратко мълчание наставникът продължи: — Чувал съм какво се говори за теб. Зная, че още като дете си убил брат си. И освен това зная, че ще дойде ден, в който баща ти ще те отведе до ръба на пропаст. В този ден ти ще се изправиш пред избор: да полетиш надолу в необратимо падение или да откажеш и да се опълчиш.
— Виждал съм какво става с онези, които се опълчват на баща ми — каза Арон. — Те умират.
Робърт се усмихна.
— Всички умираме, синко. Но от нас зависи личността, която в онзи момент ще се разделя с живота.
Арон повдигна амулета пред очите си.
— Цялата добра страна на човечеството? — попита той.
— Всичко, което искаме да бъдем и често не успяваме, Арон.
Но в онзи момент той не беше Арон.
Момчето скри медальона в джоба си и се обърна да си иде, но се поколеба и отново се извърна към наставника си.
— А ти молиш ли се на Ашур?
Робърт въздъхна:
— Зная, че не трябва да отговарям. Но и казаното досега е достатъчно, за да докара смъртта ми. Да, моля се, макар и не толкова, колкото трябва. И определено отделям в молитви по-малко време, отколкото отделях на младини. Светът е жесток, Арон. Понякога изглежда, че Ашур не обръща внимание на думите ни.
Юношата си спомни за девойката, умолявала бога да върне баща й. Болката в очите на Робърт показваше, че някога той също бе отправял молитви за нечие връщане.
Светът е жесток, помисли си юношата, затваряйки вратата след себе си. В ума му започваше да се оформя план.
Но аз няма да остана част от тази свирепост.
Той претърси цялото скривалище. Нямаше и следа от Дъстин. Проклинайки мислено, Арон се отправи да търси Кайла. Откри я в трапезарията, седнала да се храни заедно с неколцина мъже.
Трябваше да измисли начин да разговаря с нея, без да привлича внимание. Ако някой можеше да му помогне да защити момичето, то това щеше да бъде тя.
Събрал смелост, юношата се отправи право към нея. Не бе открил прикрит подход, затова бе сметнал, че откритото действие е най-малко вероятно да се набие на очи.
— Кайла — поде той. И веднага почувства погледите на останалите върху себе си. Той пак си оставаше син на Трен и крадците бяха готови да се подчинят на всяка негова дума. Това го смущаваше. Но пък всяко внимание го смущаваше. Момчето предпочиташе ъглите и сенките, не предните места.
— Да, Арон?
Юношата се почувства още по-смутен, когато тя се обърна към него. Кайла му се струваше невероятно красива. Не помагаше и фактът, че заради лекото привеждане към него горната част на ризата й бе натежала към пода.
— Нужна ми е помощта ти да открия един човек.
Кайла сви рамене и се надигна. Вече бе приключила с храненето. Неколцина от сътрапезниците се присмяха на оттеглянето й, защото тя оставяше пълна халба бира, а друг весело се пожертва и я довърши вместо нея.
Когато двамата се отдалечиха достатъчно, Арон изтърси всичко на един дъх.
— Трябва да намеря Дъстин. Онзи, когото ти изпрати при баща ми.
— Може ли да попитам защо?
— Ще го убия.
Жената прикри изненадата си добре.
— Отново ще ти задам същия въпрос.
Бяха достигнали вратата на трапезарията. Арон изчака Кайла да я бутне, за да слее думите си с изскърцването на пантите.
— Защото той ще я убие.
Кайла възнамеряваше да отправи ново питане, но затвори уста. Бе се досетила за отговора.