— Мамка му. Ти си се побъркал, Арон. Той е професионалист.
В тишината на коридора шептенето им звучеше заплашително. Кайла бързо се отправи към стаята си.
— Не бива да правиш това — каза тя, щом затвори вратата след себе си. — Ти дори не знаеш името й. Не разбираш ли, че с тази постъпка захвърляш живота си?
Арон притисна длан към медальона в джоба си.
Всичко добро у човечеството, помисли си той. Всичко добро у мен.
— Трябва да опитам. Моля те, кажи ми къде да го търся.
Кайла прехапа устна и се загледа в него.
— Майната му — каза тя. — Влязох в тази гилдия, за да се сдобия със страховита репутация и купища пари. До този момент спасих един старец от затвора и убих безпомощен жрец. Предполагам осъзнаваш, че с това, което ще ти кажа, рискувам живота си?
Арон се изчерви. В припряността си не бе обмислил всичко.
— Не мога — каза той и се обърна да си върви. — Не мога да излагам живота ти на риск. Нито заради себе си, нито заради нея.
Тя го спря, като го хвана за рамото и го обърна към себе си. Макар устните й да трепереха от страх, жената се усмихваше.
— В малкото време преди самата задача проучих Есхатонови. Преди да бъде ръкоположен за жрец преди няколко години, Делиус е бил благородник. Домът му се намира в западната част на града. И е почти пуст, с малко слуги и с малко мебели, защото той е дарил на храма по-голямата част от богатството си. Момичето трябва да се е укрило или там, или в храма. Ако е в храма, няма как да се добереш до него. Във всеки случай домът е първото място, където Дъстин ще потърси.
— Благодаря ти — каза Арон.
Кайла го упъти как да стигне до къщата, а освен това му описа и вида й.
— Дъстин има преднина — заключи тя. — Но ще му се наложи да разпитва, за да узнае къде се намира домът й. Имаш шанс да го изпревариш. Побързай. И се постарай да се върнеш преди изгрев.
Юношата бързо се отправи към вратата.
— И в никакъв случай не се оставяй да те видят! — извика Кайла подире му.
Глава осемнадесета
Арон изпитваше странно вълнение. До този момент не бе излизал сам през нощта. В редките случаи, когато му се бе налагало да напуска укритието, Трен винаги бе изпращал придружители с него. Юношата бе смятал, че баща му е загрижен за безопасността му — и Трифектата, и другите гилдии имаха сметки за разчистване. Само че започваше да му се струва, че същинската цел на баща му е била да не му позволява да усети свободата.
С бързи крачки момчето напредваше по покривите. Тъй като дърводобивът в околностите бе особено развит, особено в северните части на горите, велдаренските домове бяха масивни и с предимно плоски покриви. Това и малкото тегло му позволяваха да се придвижва с лекота. Макар да се движеше бързо, движението му не пораждаше почти никакъв звук. Сивите върви на маската, скрила лицето му, се развяваха зад тила. Само сините очи бяха видими над плата.
С наближаването на западния квартал напредъкът му се забави. Тази част от града далеч не бе приютила най-заможните граждани, но и тук не липсваха бляскави постройки, обикновено скупчени. Покривите станаха по-високи и по-наклонени, украсени със статуи на чудати създания. Срещаха се и покриви със странна триъгълна форма, останали от някаква отминала мода. Арон вече не можеше да тича напред, налагаше му се да скача и да се катери. Кожата му се покри с пот, съчетала се неприятно с мразовития въздух. И все пак Арон се усмихваше.
Сега аз съм Хаерн. И съм свободен. Хаерн е силен. Хаерн може да се бори.
Тези мисли бяха странни, но същевременно му се струваха смислени. Хаерн щеше да се крие и да оцелее. Тази нощ Хаерн щеше и да убие, но за добро.
Той знаеше достатъчно за отношенията между половете, за да разбере намеренията зад онова Дъстиново питане. Преди да умре, девойката щеше да страда много. Юношата не можеше да допусне това, не и след като знаеше, че вината би била негова. Тя щеше да страда и умре заради страхливата му неспособност да излъже баща си.
Най-сетне той откри къщата. Юношата спря върху покрива на още по-голям дом, разположен от другата страна на улицата. Бе обвил ръце върху статуята на съзнание, представляваща кръстоска между елен и човек. Ярката луна предоставяше добра видимост. Облаците, които пълзяха по небето като призрачни пръсти, бяха съвсем тънки и прозирни.
Започнал да потропва с пръсти по рогата на елена, Хаерн се оглеждаше внимателно. Всичко изглеждаше наред. Нямаше счупени прозорци, вратата бе залостена, никакви сенки не се промъкваха край стените. Разбира се, Дъстин надали щеше да нахлуе с гръм и трясък през предната врата.