Ако девойката се намираше тук, най-вероятно с нея имаше и други. А може би бе подирила закрила в храма на Ашур.
Тъй като нямаше как да разбере това от отсрещния покрив, Арон докосна кинжала си, за да извлече смелост, спусна се на земята и се отправи към къщата.
Мястото не можеше да се похвали с онази безопасност, която са способни да закупят значимите богатства. Около къщата не личеше диря от обхождащи я пазачи. Нямаше и куче. Нито ограда.
Много пъти Зенке го бе отвеждал до различни имения, бе му показвал слабостите им и го бе карал да се промъква вътре и да открадне нещо незначително като доказателство за влизането. Дом като този на Есхатонови мъжът не би му възложил дори и като загрявка.
Арон заобиколи къщата, за да огледа прозорците. Откри един отключен в задната част. Сърцето му се сви, защото осъзна, че може би Дъстин го бе отключил.
Юношата отстъпи назад и се огледа, но не видя стъпки. Мръсотията върху перваза също бе равномерна. Прозорецът бе оставен отключен заради небрежност.
Той го отвори — по-бързо от обичайното. В случая не можеше да сдържи нетърпението си. Ако Дъстин го забележеше, той щеше да започне да задава въпроси. Юношата трябваше да запази изненадата на своя страна.
Момчето се промъкна през полуотворения прозорец и се приземи върху пода. Влизането му бе далеч по-шумно от желаното. Ако някой от бившите му наставници бе присъствал, то би му спечелило тих, но силен удар по главата.
Отне му миг, за да реши какво да прави с прозореца. Част от него искаше да го остави отворен, за да си остави лесен път за бягство. Но тогава той осъзна, че това е невъзможно. По-добре да скрие присъствието си.
Затова той затвори прозореца и намести завесите обратно.
Юношата нямаше никаква представа за вътрешността на дома. Останалите завеси също бяха спуснати, така че стаите бяха по-тъмни от очакваното. Той изчака минута, за да приспособи очите си, преди да се раздвижи. Усмихна се, когато краката му усетиха килим. Върху него щеше да напредва далеч по-бързо.
Бе навлязъл в дълъг коридор с три прозореца. Следваната от него посока го отведе до малка кухня, която би се сторила малка на някой заможен, но пък бе добре запасена. Юношата я прекоси, изтегляйки кинжала си. Друг, по-къс коридор извеждаше от помещението и свършваше пред врата. Той я открехна. И скриви лице заради проскърцването на пантите.
Но в открилата се стая нямаше пазачи. Виждаше се голямо легло. Откъм вратата спеше възрастна жена със сива коса. От отворената й уста се стичаха лиги. До нея лежеше дъщерята на Делиус.
Арон не можеше да повярва. Баща й бе убит тази сутрин от Паяковата гилдия, а никой не се бе сетил да й даде пазач. Вместо това тя бе оставена сама с леля си. Или баба си. Безпомощна.
Затова аз съм тук, помисли си юношата, докато оглеждаше помещението. Спалнята имаше само един вход — този, на който бе застанал той в момента. За да достигне спящите, Дъстин трябваше да влезе през кухнята.
Знаейки, че остава малко време, Арон започна да подготвя засадата си. Когато Дъстин пристигнеше, щеше да го очаква изненада.
— Сигурен си, че тя е там? — попита Дъстин и ловко прехвърли медната монета между пръстите си.
— Да — отвърна пияният. — Делисия е прекалено малка, за да остане сама. Брат й се обучава да стане вълшебник, затова тя е с баба си. Да знаеш колко пъти ми се е искало да зашлевя дъртата вещица… Но старата чанта само се крие зад сина си.
— Тя не ме интересува — изтъкна Паякът. — Защо не са отвели Делисия другаде?
Другият сви рамене. Изглеждаше близо до припадъка.
В началото на проучването си Дъстин не бе съумял да узнае нищо. Едва в петата пивница един от запитаните бе посочил към ъгъла.
— Барни ти трябва — бе казал онзи. — Той работеше за Есхатон. Май като пазач или нещо от сорта.
Оказа се, че Барни е работил като градинар, макар често да загатваше, че на практика е изпълнявал и охранителна служба. В началото Дъстин се бе опасявал от лоялността му, но опасенията бяха изчезнали с научаването, че по-рано същия ден Барни е бил уволнен.
— Мухлясалата шафрантия заяви, че не можела да си позволи да ми плаща — изръмжа Барни. — Ще й дам да се разбере. Бас ловя, че онзи брадат негодник е скътал цялото си злато някъде. Никой не си раздава парите на бедните. Това са само приказки.