— Трябва да бягаш. Войниците ще те убият. Отзад има прозорец. Върви!
Никакво колебание. Никакви въпроси. Арон веднага го послуша.
Робърт приседна върху студения под. За един кратък момент бе понечил да вземе догарящата факла, за да я използва като оръжие, но почти веднага се отказа от тази мисъл, защото пламтящата цепеница би се оказала безсилна срещу броните на гвардейците.
Първи в стаичката нахлу едър войник, стиснал меч в едната си ръка и окови в другата.
— Нима кралят е решил отново да се възползва от услугите ми? — попита старецът и се изсмя мрачно.
Джерънд Кролд изникна до войника, притиснал носна кърпичка към главата си. На челото му се бе издигнала цицина.
— Глупав старец — промърмори съветникът и кимна на стража.
Робърт затвори очи, за да не гледа полетелия към главата му удар.
Глава втора
Информацията означаваше пари, а Кайла обожаваше и двете. Тя не бе от най-безшумните крадли и за разлика от мнозина, споделящи дейността й, не умееше да се придвижва из сенките с лекотата на риба във вода. Пръстите й не притежаваха онази убедителна милувка, под която ключалките се предаваха. Но ушите й винаги бяха наострени, а очите й не пропускаха нищо. През досегашния си живот бе узнала, че продаването на информация може да й осигури пари и безопасност… макар че със същата лекота можеше да предизвика и смъртта й. Понякога тайните бяха прекалено опасни за продаване.
Докато наблюдаваше как войниците обграждат дома, Кайла се опитваше да пресметне стойността на съзираното. Очевидно кралят — или някой от хората му — се намесваше в сенчестата война между Трифектата и гилдиите. Жената безшумно премести тежестта си, за да запази ловкостта на краката си. Бе заела позиция върху покрива на една от съседните къщи. Още откакто войниците бяха навлезли в града Кайла ги бе следвала, обикаляйки покривите.
От мястото си тя почти не можеше да види предната врата, но отдавна се бе научила да преценява хората. Дрехите и походката издаваха всеки, без значение колко добре е скрил лицето си или колко бе мрачно наоколо. В случая не й се наложи да се възползва от това си умение, защото вятърът бутна качулката на излезлия. Тя веднага разпозна белязаното лице на Джерънд Кролд. Кралският съветник притискаше ръка към челото си. В следващия момент той осъзна падналата си качулка, огледа се бързо и я дръпна ниско над лицето си.
Имаш много здраве, ако смяташ, не ще ме видиш, помисли си тя. И се усмихна. Сега разполагаше с нещо, което ставаше за продан. Всяка седмица Кайла се отбиваше при дребосък на име Ъндри, който държеше малко магазинче за наливни парфюми. Тя му прошепваше наученото, а той й връчваше тумбеста бутилка, пълна не с благовония, а със златни и сребърни монети. От него информацията поемаше, за да приключи пътя си в ухото на Лори Кинън. Това бе най-богатият от тримата първенци на Трифектата.
Кайла чу крясъци. Тя отново се раздвижи и видя как момче изскача през един от прозорците, претъркулва се при падането и се стрелва в мрака. Недалеч от него имаше войник, който се сепна от рязката поява и не можа да реагира навреме.
Още преди да е осъзнала решението си, Кайла вече се раздвижваше и протягаше ръка към колана си. В него бяха пъхнати десетки малки кинжали, предназначени за хвърляне. Ако съдеше по виковете и трескавото щъкане на войниците, те търсеха момчето. То очевидно бе ценно. И Кайла нямаше навика да изпуска лесните пари. Щом Ъндри бе склонен да плаща за слуховете за нови наемници и необичайно големи доставки, колко ли щеше да плати за младия роднина на някой от Трифектата или гилдийните първенци?
Тя хвърли кинжала. Макар сенките да не бяха нейна втора кожа, а с безшумното промъкване да се познаваха отдалеч, в хвърлянето на ножове Кайла бе ненадмината. Преди войникът да е успял да се обърне и да се впусне след момчето, тънкото острие бе пронизало трахеята му. Стражникът беззвучно се свлече на земята. Жената прибра втория кинжал, изтеглен за евентуално второ хвърляне, и се огледа за момчето.
По дяволите, бърз е, помисли си тя, затичана след него. Ако юношата не бе толкова паникьосан, щеше да чуе трополенето й върху керемидите. Той непрекъснато криволичеше из уличките, за да се отърве от евентуални преследвачи, но неминуемо напредваше на изток. Щом откри това, Кайла започна да стопява разстоянието, поемайки по пряк път.
Къде ли ще ме отведеш? Заради неочаквано гръмналата край нея шумотевица Кайла спря и се приведе. Известно притеснение започна да си проправя път към гърлото й. Изглежда войниците наистина се бяха впуснали в преследване. И то не само неколцината, които бяха обградили дома. Стотици притичваха на малки групи из улиците.