Очите на Делисия се насълзиха при споменаването на баща й. Старицата забеляза това и веднага се укори.
— Прости ми, момичето ми. Ти не заслужаваш нищо от това, което се случи. Баща ти беше добър човек. И винаги се стараеше да стори най-доброто за теб.
Делисия кимна и обърса част от сълзите си, а после, опитвайки се да изглежда храбра, хвана ръцете на момчето и също го повдигна. Двете го пренесоха в кухненския килер и го оставиха на пода. Старицата взе кинжала му.
— Ще го предадем на стражите — каза тя и остави оръжието на масата.
Килерът бе достатъчно голям да побере трима изправени, така че за пленника им имаше достатъчно място. Старицата бе захвърлила краката му грубо. Делисия бе отпуснала своя край по-внимателно, за да не нарани главата му.
— Донеси свещите — заръча бабата, когато двете затвориха вратата.
Делисия послушно се отправи. Бяха запалили две свещи, по една за всяка от тях. Едната свещ момичето остави върху кухненския тезгях, а другата на масата до кинжала.
— Трябва да я заключим — каза старицата, загледана във вратата. — Донеси ми стола. Не, не този, другия. Онзи е прекалено скъп.
Вратата на килера имаше халки за катинар — за предотвратяването на евентуални кражби от страна на слугите. Но въпросните халки се намираха прекалено високо за приведените рамене на старицата.
— Придържай го — каза възрастната жена. Тя се върна до масата и взе кинжала.
— Да, бабо.
Старицата се покатери.
— Да не искаш да си разцепя главата като диня? — тросна се тя. — Дръж по-здраво.
Делисия се вкопчи в стола, за да спре поклащането му. Какво ли щеше да стане, ако крадецът се свестеше точно в този момент и се опиташе да отвори вратата? Баба й щеше да отхвърчи към земята, отнасяйки и внучката си.
— Дано да свърши работа — промърмори старицата и пъхна острието в халките. То потъна една трета, преди да се застопори. Бабичката изсумтя и натисна по-силно, но не можа да го натика по-навътре. — Да се надяваме, че това ще се окаже достатъчно. Сега слизам.
Тя изглеждаше облекчена, когато отново стъпи на пода. Сбръчканите й ръце се вкопчиха за облегалката, за да позволят на тялото да си поеме дъх.
— А имаше време, когато се прекачвах от едно дърво на друго — изръмжа тя. — Какво ли не бих дала, та отново да се върна в онези години.
— Да отида ли да повикам стражите? — попита Делисия.
— Ти? — Бабата я изгледа така, сякаш девойката бе поискала разрешение да търчи пияна и гола сред пазара. — Да не си се чалнала? Двама мъже се промъкнаха, за да те убият. Няма да ти позволя да се шляеш сама из града.
— Трябва да повикаме някого — настояваше Делисия. — Ами ако дойдат и други? Искам да дойдат стражите, бабо. Ти не можеш ли да ги повикаш?
Лицето на старицата помръкна.
— Аз също искам да дойдат. Тук има труп и един затворен хлапак. Но няма да те пусна сама. Трябваше да накарам някой от слугите да остане. Бях решила, че се нуждаеш от покой, за да тъгуваш, но какво ли разбирам аз?
Делисия смутено се загледа в пода, а баба й започна да мърмори и да се оглежда.
— Ето какво ще направим — накрая каза старицата. — Ще отида да намеря някой страж. Ти стой тук. Ако онова момче започне да блъска вратата, наблюдавай халките. Започне ли кинжалът да потръпва или дъските да скърцат, изхвърчаш на улицата и бягаш към най-близката караулна. Разбра ли?
Делисия защипа пръсти зад гърба си и сведе глава. Тази поза бе най-подходяща за изслушването на напътствия.
— Да, бабо.
Все още навъсена, старицата бързо се отправи към спалнята, за да навлече нещо над нощницата си. Дори и един труп не би оправдал излизането й в неподобаващ вид. След като нахлузи бежова рокля и омота червен шал около врата си, тя се върна в кухнята, където целуна внучката си по челото.
— Нека Ашур да те пази.
— Ще внимавам — обеща Делисия. Старицата погледна към килера. Погледът й очевидно смяташе, че зад вратата се крие чудовище.
— Помни, започне ли вратата да поддава, бягай.
Когато остана сама, Делисия седна върху скъпия стол и започна да чопли тапицерията му. Не виждаше с какво този мебел е по-различен от другия. Него тя бе оставила пред вратата, решавайки, че момчето ще се препъне в него, ако успее да изскочи.
Заради маската тя не бе могла да разгледа лицето му, бе запомнила само кичур руса коса.