Почукването на вратата едва не го накара да подскочи. Джерънд се извъртя с все оръжието си. Когато осъзна, че вратата е все още заключена и че никакъв призрак не е преминал отвъд, той се почувства страшно глупаво. Прибирайки рапирата, съветникът се приближи и отпусна ръка върху дръжката на вратата.
— Кой е?
Вратата се раздвижи неочаквано. Масивната дъбова преграда го удари по челото. Докато падаше, Джерънд Кролд се опита да изтегли оръжие. Но гърбът му се удари в сандъка край леглото. Рапирата издрънча върху каменния под. Посегналите да я уловят пръсти се оказаха премазани под тежък ботуш.
— Изправи се — нареди глас. Груби ръце го сграбчиха за дрехите, изправиха го на крака и го блъснаха към креслото. Притиснал наранената си ръка към гърдите, Кролд можа да огледа нападателите си. Те бяха двама: жена с пристегната назад черна коса и Трен Фелхорн. Джерънд никога не бе го виждал, но бе чел и чувал множество описания.
Жената изтегли един от кинжалите си и започна да го подхвърля небрежно, а Трен затвори вратата. Когато Кролд отново погледна към рапирата си, чернокосата хвърли кинжала. Острието се вряза съвсем близо до кожата му, разкъсало робата му.
Тя мълчаливо поклати глава.
Фелхорн внимателно избута жената и застана пред Джерънд със скръстени ръце. В очите му блестеше смърт.
— Знаеш ли кой съм? — попита Трен.
— Да — отвърна Джерънд Кролд, стараещ се да звучи храбро. Колко пъти се бе изказвал пренебрежително за него пред краля и останалите благородници. Сега бе готов да си вземе назад всичко казано. Къде се бавеха проклетите стражи?
— А знаеш ли защо съм тук?
Кролд кимна отново.
— Мисля, че да.
— Би ли ми подала рапирата, Кайла?
Жената взе оръжието и го подаде с дръжката напред.
— Благодаря ти. — Трен бързо огледа острието. — Солидна изработка, макар и малко претрупана. Само с този рубин едно семейство би могло да изкара цял месец. Познавам те, Кролд. Твоят род е прогнил и безполезен като дръжката на рапирата ти. Род на подмазвачи и предатели, но не и предводители.
Фелхорн изтегли единия от късите си мечове и го задържа пред лицето на Джерънд.
— Виждаш ли това? Простовато оръжие, но добре изработено. Няма нищо излишно. Ти си забравил, че си само инструмент, Кролд, нищо повече. Ако се преструваш на нещо друго… ще изникнат опасни последици. Кажи ми, скъпи кралски съветнико, кое острие би предпочел да те намушка: моят къс меч или собствената ти рапира?
Джерънд хвърли бърз поглед към оръжията.
— Рапирата — каза той.
— Добър избор — одобри Трен и го наръга в гърдите. Ударът бе насочен встрани от органите, в плътта близо до рамото. Джерънд се сгърчи от болка. Кръвта му рукна по виолетовата роба. — Хората винаги ще се страхуват повече от мен. Това е причината аз да съм по-могъщ от теб, от Трифектата и от краля. Ти играеш игрички, а аз се занимавам с кръв. Синът ми не е една от фигурките ти.
Синът му! Той е тук заради сина си, а не заради нападението?
Лицето на Джерънд пребледня. Трен имаше множество основания да го убие. Дано поне мъченията не траеха дълго.
— Изглежда е на път да припадне — обади се Кайла.
Фелхорн завъртя острието на рапирата. Прясна болка се разпръсна из цялото тяло на съветника.
— Би трябвало да те убия — каза Трен. — Но няма да го направя, защото можеш да ми послужиш. Искам Трифектата да бъде унизена, а ти имаш възможността да сториш това, Джерънд. Твоята дума е думата на краля. Разбираш ли какво ти казвам?
Джерънд кимна.
— Разбирам. Аз не служа на Трифектата и мога да изпълня желанието ти.
Трен прихна.
— Можеш, но дали ще го сториш? Какво ми гарантира, че ще изпълниш обещанието си, след като си отида?
— Заложниците са чудесна гаранция — вметна Кайла.
И двамата замълчаха, за да оставят на Кролд възможност да разбере значението на думите им. Съветникът местеше поглед между лицата им, застинал.
— Заловили сте Марта.
— Все пак можел да мисли — каза чернокосата.