— Жалко, че не можеш да наемеш Трен да работи за теб — рече Торгар, след като хвърли поглед към извиващата се зад тях колона, за да се убеди, че всичко е наред. — Представи си какво би могъл да стори той като твоя дясна ръка.
— Повярвай, опитвал съм. — Лори звучеше уморен от темата. — Той е човек, с когото се преговаря трудно. Повечето от пратениците ми така и не се завърнаха, поне онези, които бяха отнесли предложението ми при него. Мисля, че той гледаше на това като на обида.
Торгар се засмя гръмко.
— Само глупак би отказал да работи за теб, господарю. Храната е добра, жените са мили и чисти, никога не липсват идиоти, върху които човек да упражни меча си.
— И като говорим за идиоти и мечове… — Кинън посочи към западната порта. Дверите бяха разтворени, но пред тях имаше огромно струпване на селяни, търговци и наемници. Причината за това беше голяма група стражници.
— Имаше ли подобни проверки при предишното ни идване?
— То беше само преди две години. Нима си отнесъл толкова удари по главата, та не помниш?
Въпросната глава бе обръсната. Торгар се престори, че почуква с кокалче по нея, като съпроводи движението със звук на кухо изкънтяване.
— Дъртата ми изгреба ума, когато бях на четири. Остави ми достатъчно да въртя меч, да яздя кон и да се въргалям с девойки.
Лори прихна.
— Мисля, че третото занимание окупира най-голяма част от скромния ти интелект — рече той. — Ела. Да видим на какво се дължи тази бъркотия, преди керванът да се е сблъскал с навалицата.
Торгар препусна напред, следван от работодателя си. Двамата поеха по края на редиците, без да обръщат внимание на гневните викове и възмущението на прости търговци и земеделци. Близо до портата тълпата ставаше по-гъста, забавяйки напредъка им.
— Оглеждай се за сам войник — каза Торгар. — Ще се постарая да го придърпам встрани. Несъмнено ще се опулят здравата, като видят кервана ни.
Наемникът и сам започна да се оглежда, но не видя търсеното. С въздишка той се спусна от седлото и започна да напредва пеш.
Когато някакъв човек го напсува и повдигна ръка, за да го удари, Торгар сграбчи дръжката на дългия си меч и започна да го изтегля.
— Оголя ли острието, то няма да се върне в ножницата сухо — изръмжа наемникът. Разгневеният, парцалив фермер, повел впрегнато магаре и кола с тикви, бързо пребледня и промърмори извинение. Един от войниците чу заплахата му, остави разгневената жена, която възмутено спореше с него, и се приближи.
— Без оръжия, за да не преспиш извън стените тази нощ — извика стражникът. Торгар се изправи в цял ръст. Челото на войника стигаше само до шията му.
— Надявам се, че ще си доведеш приятелчета, за да ме прогониш — каза Торгар, но усмивката му не бе заплашителна.
— Достатъчно, Торгар — каза Лори, който го бе последвал. Той се оглеждаше нервно, не му харесваше немитото обкръжение. — Ти ли си началникът тук, войнико?
— Просто помагам — отвърна стражникът. — Ако бързате, ще трябва да изчакате, като всички останали.
— Аз не съм като всички останали. И няма да чакам. — Лори Кинън се обърна и посочи към огромната върволица коне, фургони и товарни коли, която вдигаше прахоляк в далечината. — Тези са мои.
— Тук човек не може да отдъхне и за миг — промърмори стражникът. — Кои от тези коли са ваши?
— Всичките.
Войникът леко пребледня и се вгледа по-внимателно в Лори. След миг на размисъл и дъвчене на долна устна, той се досети.
— Лорд Кинън? Простете, милорд. Всеки втори търговец тук смята, че владее цял Дезрел. В първия момент не ви познах и…
— Всичко е наред — прекъсна го благородникът. — Как се казваш, войнико?
— Джес Браун, милорд.
— В такъв случай, Джес, преди да доведа кервана си, бих искал да зная какво става. Предполагам, че има някаква нова такса?
— Да — отвърна стражникът и за миг погледна към Торгар. — Предполагам, че няма да ви хареса. Крал Велор, Ашур да благослови дните му, прокара законите съвсем неотдавна. Въведени са нови глоби за търговците. За тези глоби ще узнаете много скоро. И освен това всички стоки, въвеждани в града, биват облагани.
— Всички стоки? — каза Лори и пристегна зеленото си наметало, видимо споходен от невидим мраз. — Ама че глупост. Кажи ми какви са налозите.
Войникът го стори. Докато рецитираше дългия списък, лицето на Кинън помръкваше все повече. Торгар можеше да види как господарят му изчислява чутото спрямо съдържанието на кервана си. Когато Джес приключи с изреждането, вратът на Лори бе придобил тъмночервен цвят. Дори Торгар можеше да прецени, че таксите, които щяха да постъпят от самото влизане на кервана, щяха да представляват цяло състояние.