Хиляди свещи горяха и залата беше светла като ден. Близо до фонтана, който нечия безумна прищявка беше поставила точно в средата на залата, свиреха музиканти. Навсякъде сновяха слуги, разнасящи подноси с чаши пенливо вино. Тук-там се чуваха разговори и весел смях.
Човекът, който ни придружи до залата, почука три пъти с жезъла по пода и извика така, че едва не ме накара да изскоча от собствената си кожа:
— Херцог Ганет Шагор от дом Шагор! Почтените Миле и Ерал от Дома на Черната луна! Дралан Пар!
— И шутът Кря-кря, глупако! — извика Кли-кли, като се поклони грациозно на публиката.
Бяхме удостоени с внимание и почтителни поклони. Шутът подскочи към мен.
— И сега какво? — попитах го аз, едва мърдайки с устни.
— Пий вино и прави умни физиономии, от теб засега друго не се иска. А аз отивам да се запозная с хората.
Преди да успея да отворя уста, Кли-кли вече беше изчезнал в тълпата. Миралисса бързо намери общ език с няколко натруфени дами и с неподозирана компетентност не спираше да бърбори за елфийските мъже и хитринките на елфийската мода. Например за това, как да съхраниш кожата си млада. При това така отчаяно пърхаше с мигли и чуруликаше като глупачка, че ако не я познавах, никога не бих помислил, че това е само маска. Дамите слушаха с отворени уста. Еграсса пък с вид на ценител приближи и заразглежда стената, на която висяха старинни оръжия.
— Милорд Шагор?
Към нас със Змиорката пристъпи човек, облечен в синьо-черен кадифен дублет. Висок, с добре оформена черна брада, белоснежна усмивка и насмешливи кафяви очи. Допълваха го прошарена коса и прав нос. Физиономия благородна, но и съвсем предразполагаща. Точно такива изглеждаха героите по фреските на храмовете. Този човек много ми напомняше за някого. Имаше нещо смътно познато в чертите му.
— С кого имам честта? — едва забележимо се поклони Змиорката. Херцогът, както казва Кли-кли, може изобщо да не си прави подобен труд. Аз отговорих с много по-дълбок поклон.
— Граф Балистан Паргайд. Радвам се, че приехте моята покана, херцог — поклони се мъжът.
— Благодаря ви за любезната покана на този прекрасен прием, графе. Позволете ми да ви представя моя сюзерен, дралан Пар.
Едва забележимо кимване. Драланите, ако ще и три пъти да са по-благородни, не са много почитани.
— Вие винаги ли сте с херцога, дралан? — блесна снежнобялата усмивка на Балистан Паграйд.
— Обичам да пътувам, милорд. А пътуване в компания с любезния херцог е нещо незабравимо.
— Какво говорите? — още една усмивка. — Надявам се, херцог, че с моята неочаквана покана не ви откъснах от по-важни неща?
— О, не. Имах нужда от малко разпускане.
В залата се носеше нежна музика, околните ни хвърляха любопитни погледи, но само учтиво се покланяха, без да се опитват да влязат в разговор.
— Не успях да ви посрещна пред дома си, но чух, че пътувате с елфи. Простете за нескромния въпрос, херцог, но какво ви свързва с тази раса?
Преди Змиорката да успее да отговори, някъде измежду широките поли на вече немлада дама, отегчено отпиваща вино, изскочи шутът. Във всяка ръка гоблинът държеше торта със сметана.
— Постелята — каза той.
— Какво? — премига графът.
— Моят господар, да поживее задникът му още двеста години на Морски хребет, пътува с елфите, защото те са добри в леглото. А на дралана не обръщайте внимание. Той просто пътува.
За момент изгубих дар слово от такава нагла и откровена лъжа. Мисля, че ако самите елфи бяха чули тези думи, щяха да убият гоблина, въпреки че носи шутовска шапка. Змиорката прие новината за нощните си предпочитания със спокойствието на истински херцог. Балистан Паргайд от своя страна, напротив, се ухили и го погледна разбиращо.
— Добре е да се разнообразява от време на време — сви рамене възможно най-небрежно Змиорката.
— Това вашият шут ли е, милорд? — графът с интерес погледна Кли-кли.
— Това нашият домакин ли е, милорд? — в тон с графа попита гоблинът и натъпка двете торти в устата си, при което веднага заприлича на хамстер. За миг се замисли, след което изплю всичко право на султанатския килим.
— Шутът ми има остър език, но не е научен на добри обноски, моля да го извините, графе.