— Суовик Паргайд — раздаде се спокоен глас зад мен.
Обърнах се. И разбира се, зад гърба ми стоеше собственикът на имението. Дори не бях чул кога се е приближил до мен. При това на пода нямаше султанатски килими, а мраморни плочки. А и Змиорката не ми даде никакъв сигнал. Значи графът беше излязъл от онази полузатворена врата.
— Моля да ме извините, графе. Видях картините и не можах да устоя на любопитството си.
— Доста сте се отдалечили, дралан — някак недобре се усмихна Балистан Паргайд. — А-а-а, ето го и уважаемият херцог!
За щастие, Змиорката, явно усетил нещо нередно, се появи в края на коридора.
— Надявам се, че дралан Пар не е оскърбил вашите предци, графе? Той се интересува от старини…
— Наистина ли? — вдигна вежди графът.
„Откога такива съмнителни муцуни се интересуват от антики? Откакто са го отделили от ралото и са го издигнали?“ — сякаш казваше погледът на Паргайд.
— Кажете ми, графе, кой е изобразен на портрета? — побърза да смени темата в по-спокойно русло Змиорката.
— Вие оказвате чест на моите предци, милорд! Това е Суовик Паргайд, както вече казах. Третият в рода Паргайд. За съжаление, един прекрасен ден той отишъл в Планините на джуджетата и така и не се върнал оттам.
— Съжалявам.
— Той е направил много за нашия род. Наистина много, но, между другото, какво само за родственици говоря. Елате, ще ви запозная с моята страст!
Графът извади тънък, изящен ключ и отключи най-близката врата. Хубава ключалка, преди да я отвориш, седем пъти ще се изпотиш.
— Чувствайте се като у дома си, херцог. И вие, дралан, заповядайте. Е? Какво ще кажете?
— Впечатляващо.
— Моята малка страст.
— За цената си тя съвсем не е толкова малка, графе — казах аз, оглеждайки експонатите в колекцията на Балистан Паргайд.
— О! Разбирате ли от това?
— Малко. Херцогът вече спомена, че се интересувам от старини…
— Е, и на колко бихте оценили всички тези дрънкулки, дралан?
— Седемнадесет хиляди златни. Но това е само приблизителна оценка.
— О! Наистина разбирате от антики. Шестнайсет хиляди и петстотин, за да бъдем точни. Херцог, случайно да сте взели онази дрънкулка, за която ви споменах в писмото?
— Гривната? Да, но тя не е моя. Всъщност дралан Пар се интересува от такива неща.
— Ето я, графе, заповядайте.
И аз подадох творението на огрите на Балистан Паргайд.
— Между другото, как разбрахте, че имам тази гривна? — някак между другото попита Змиорката, докато разглеждаше разяден от ръжда меч.
— Слухове — усмихна се графът, жадно гледайки древния и почти изтрил се надпис върху гривната.
— Трябва да е някой от слугите ми…
— Да, слугите са ненадеждни. Но послушайте моя съвет, херцог. Нищо не вразумява слугите така, както един хубав бой. Между другото, дълго ли ще останете в Раненг?
— Не, само минавам оттук и утре сутринта възнамерявам да продължа.
— Пътешествате?
— Да — едносрично отговори гаракецът, докато внимателно разглеждаше любопитна вещ от Съзидателната епоха.
Приближавайки до прозореца, видях парка, облят от светлината на луната.
— Поставили сте решетки на прозорците, графе?
— Извинете, какво казахте, дралан? — Балинстан Паггайд за миг се откъсна от съзерцаването на черната гривна. — Ах, да, решетките! Това е заради крадците. Поставих решетки в това крило. Тук и в спалнята ми. Въпреки че след като моите хора одраха на живо кожите на двама крадци, гилдията на крадците реши да не рискува главите на своите членове.
— Мисля, че няма да е за дълго, графе, тук имате цяло състояние.
— Е, ще поживеем, ще видим.
Има си хас! Сигурен бях, че не се е ограничил само с решетките, най-вероятно на прозорците, че дори и на вратите има заложени и други магически и горещи в буквалния смисъл на думата изненади.
— Колко искате за нея? — попита Балистан Паргайд, връщайки ми гривната. — Това нещо ме заинтересува.