Задържах гривната в ръката си, мислено сбогувайки се с нея завинаги. Ех! Така ми се искаше да го одрусам, но нали Миралисса каза…
— Вземете, графе, това е подарък. Така или иначе на мен не ми е струвала нищо.
Балистан Паргайд не отказа, което ясно говореше за него като за човек умен и вземащ всичко, което може, но беше порядъчно изненадан.
— Дралан Пар! — той за пръв път ме назова с пълното ми име. — Длъжник съм ви.
— Ами — пуснах една усмивка аз. — Тогава хайде да се връщаме в залата колкото е възможно по-скоро, иначе ще изпият всичкото вино без нас.
Балинстан Паргайд се усмихна, внимателно положи гривната до бойна брадва от Сивата епоха и кимна.
— А какво има зад тази врата? Още една малка колекция от шестнадесет хиляди златни? — попитах аз графа, когато излязохме от стаята.
— О, не! Това е моята спалня. Нарочно спя по-близо до съкровищата си — засмя се графът. — Но да вървим, иначе гостите ще помислят, че наистина съм ги забравил.
Може там наистина да беше спалнята му, но и ключът също. Сега съвсем ясно чувствах призива му. А щом там е спалнята, защо заключва вратата? За миг ми се прииска да ударя обърналия ми гръб Паргайд по главата и още сега да открадна ключа. Но не бива. Елфийката нареди само да разбера къде е, но в никакъв случай да не го пипам… А щом тъмната счита, че за момента не бива да докосваме ключа без щателна подготовка, значи така ще бъде.
В залата, както и преди, свиреше музика, хората си говореха, а Кли-кли, кацнал на съседната маса, жонглираше с четири торти със сметана. Петата по нелепа случайност падна на калпака му под смеха на зрителите и буря от аплодисменти.
Моето внимание беше привлечено от жена в кървавочервена рокля, застанала сама до ромолящия фонтан.
Не много висока, русите й коси едва достигаха до откритите рамене, скулесто лице, нос с едва забележима гърбица, замислени сини очи. Не бих нарекъл тази жена красива, по-скоро беше миловидна. И въпреки това не можех да откъсна очи от нея. Имаше нещо в нея… Дори не мога да го опиша с думи. От жената буквално се излъчваха вълни от сила и мощ.
Сила и мощ? Интересно, това сега моите усещания ли бяха или тези на Валдер?
Балистан Паргайд забеляза погледа ми и разбиращо се усмихна.
— Елате, херцог, дралан. Ще ви запозная с моята гостенка.
Тя, вероятно без сама да го забелязва, прокарваше пръст по ръба на чашата си. Не забелязах никакви бижута по нея, освен малките сребърни обеци във формата на паяци, които нежно обхващаха ушите й с крачета. От непознатата ухаеше на пресни ягоди.
— Лейди Йена! Позволете ми да ви представя моя скъп гост — херцог Ганет Шагор. А това е дралан Пар.
Тя се откъсна от мислите си и ни погледна. Пухкавите устни се разтегнаха в усмивка. Лек наклон на главата и небрежен реверанс.
— Моите почитания, херцог. Дралан…
От гласа й по гърба ми пробяга студена тръпка. В затвора на Господаря беше тъмно и тогава не успях да разгледам затворничката на Посланика. Но гласа й го познах, въпреки че тогава говори много по-малко от покойната Лета.
Лейди Йена и Лафреса бяха една и съща жена.
— Добре ли сте, дралан? — съчувствено попита Лафреса, очевидно забелязала колко съм стреснат.
— Не се притеснявайте, милейди. Нищо страшно. Не съм свикнал да присъствам на такива прекрасни приеми, това е всичко.
Наистина исках да напусна този дом възможно най-бързо. Спомних си, че Посланика й обеща да бъде в Раненг след седмица. Но беше минало много по-малко от седмица, а тя вече беше тук.
Проблем! Имахме мно-ого голям проблем!
— Харесва ли ви тук, милейди? — попита междувременно графът.
— Да, благодаря. Но съм много уморена от пътя, моля да ме извините. Херцог. Графе. Дралан.
Тя ни остави и започна да се качва по стълбите към балкона на втория етаж.
През цялото това време Кли-кли, застанал недалеч от нас, ми правеше някакви страшни физиономии и отчаяно сочеше с пръст ту към бялата покривка на масичката с напитки, ту към лицето си. Поклатих едва забележимо глава. Не разбирах. Отново посочи към бялата покривка, после към лицето си, а накрая с многообещаващ жест плъзна длан по шията си. Какво искаше да ми каже?
Накрая Кли-кли разочаровано се озъби и забърза към нас.
— Милорд, аз, разбира се, съм наясно, че прекарвате вечерта чудесно, а вашият дралан дори се зачерви от пиене, но господата Мил и Ерал, за огромно съжаление, трябва да напуснат приема. Тях ги засърбя на едно място, ако ви бъде угодно да узнаете за това. Те се интересуват, ще тръгнете ли с тях или ще се приберете по-късно?