Елфите се бяха облекли в походните си тъмнозелени дрехи, и без това смуглите им физиономии бяха измазани в черно, на гърбовете си носеха с’кашове, а в ръцете стискаха лъкове. Алистан беше облечен изцяло в черно, като вместо меча си от пееща стомана носеше бойния топор, принадлежал по-рано на Котката, и заедно със Змиорката и Арнх, метнал черна куртка върху любимата си броня, идваха да защитават бедния Гарет. Негова милост някак си игнорираше факта, че на практика ще бъде съучастник в грабеж, което би трябвало да опозори всеки порядъчен благородник за десет поколения напред. (Всъщност ако се замислиш, това не е никакъв позор. На всички и без това е ясно, че благородниците крадат къде-къде в по-големи размери, отколкото обикновените простолюдни.)
Елфите като две сенки се плъзнаха върху стената и замряха с опънати лъкове, прикривайки Арнх, Змиорката и Маркауз, докато и те се прехвърлят над препятствието. После тъмните скочиха в парка на графа и аз останах сам. Еграсса ме беше помолил да изчакам няколко минути, за да имат време да огледат района (т.е. да прережат гърлото на всеки, който им попадне в ръцете). Е, ако тъмните ме отърват от патрулите, аз няма да плача.
И тогава се появи Кли-кли. Не знам как беше успял да се изплъзне от бдителната Миралисса и от не по-малко бдителния Чичо, но фактът си оставаше факт — сега шутът лежеше в храстите до мен и упорито ме убеждаваше, че без неговата помощ аз ще се проваля. Двете минути, отпуснати от елфа, отдавна бяха изтекли, а аз все още спорех с Кли-кли.
— Добре! — предадох се най-накрая. — Идваш с мен. Но само до къщата! И ако вдигаш шум или ми се мотаеш в краката, собственоръчно ще те убия!
Кли-кли кимна в съгласие.
— Изостанеш ли, сърди се на себе си — предупредих Кли-кли за последно.
Не дочаках отговора, а изхвърчах от храстите, подскочих и сграбчих с върха на пръстите си ръба на стената. За щастие никой от слугите на графа не се беше сетил да посипе натрошени стъкла на самата стена. Тогава дори ръкавиците нямаше да ме спасят. Какъв шанс имаше тънката свинска кожа срещу острото стъкло? В допълнение, пръстите на ръкавиците бяха отрязани — така по-удобно се работеше с ключалките.
Набрах се, изхвърлих десния крак и се издърпах нагоре, като внимавах да не се набода на фигурките-шипове. За да се получи, трябваше да разперя ръце и да балансирам на колене.
— Гарет — прошепна отдолу Кли-кли, докато отчаяно подскачаше, — не мога да стигна!
Гоблинът беше прекалено малък, за да стигне до ръба. Бях изкушен да го оставя долу. Проблемите със сигурност щяха да са по-малко!
Скръцнах със зъби от досада и започнах да развивам паяжината. Ще трябва да му помогна, иначе никога няма да ми прости такъв номер и като нищо ще закрещи истерично под стената.
— Дръж се за въжето — прошепнах, докато спусках паяжината.
На стената до мен се появи сянка. Ел.
— Гарет, какво правиш?
— Гоблинът ми се натресе! Кли-кли, върви по стената!
— Аз вър-вя! — изпръхтя гоблинът. Естествено, не му се получаваше, шутът вървеше от една страна на друга като чувал с камъни.
Стиснах въжето, докато в същото време се опитвах да пазя равновесие на стената. Отклонение вдясно или вляво — и ме грозеше среща с шиповете.
— Нека да помогна — Ел, без да се притеснява от шиповете, се качи до мен и започна да помага да изтеглим гоблина.
Ама че картинка! Две сенки на стената се опитват да изтеглят трета. За наше щастие нямаше нито луна, нито звезди, нито зрители, иначе неприятностите ни щяха да са доста по-големи.
Най-накрая пъхтящият Кли-кли се появи горе.
— Какво правиш, гоблине? — гласът на Ел далеч не беше дружелюбен.
— Не виждаш ли? Дишам свеж въздух. И защо строят такива стени тук? Да знаех, нямаше да се качвам.
— Слизаме! Всички разговори след това — казах аз, прекрачвайки шиповете.
Провесих се на ръце, но вече от вътрешната страна, а после се пуснах и се приземих на тревата. Разбира се, можех да скоча, както и Ел, но защо? Защо да рискувам краката си без нужда? Ще счупя нещо, и край! Кли-кли остана да пъшка на стената.
— Кли-кли!
— Ей сега! — изписка гоблинът и се стовари върху мен. Успях навреме да протегна ръце и да го хвана.
— А сега обясни какво правиш тук? — приближи се Ел.
— Помагам на Гарет. И не ме гледай така, ще пробиеш дупка!