Кли-кли, трябва да му отдам дължимото, даже не се дръпна.
Трима стражници, разговарящи помежду си, бавно крачеха към нас. Всичко би било наред, ако един от тях не носеше факел. След няколко секунди с гоблина щяхме да сме като на длан.
— И аз му викам, какво се правиш на глупак! Загуби ли? Загуби. Тогава си плащай!
— А той?
— Какво той? Той се хвана за ножа, и тогава аз го…
— Виж, Гарт, ако началника на караула разбере кой е светнал Хрен…
— Няма да разбере, ако ти си мълчиш. А и аз не съм виновен! Защо залага на бой на мечки, ако не може да плати загубата?
— На Хрен къде му е акълът! Да се хваща за ножа… Глупак беше, глупак си и умря! Няма да кажа на никого. Не се притеснявай.
— Благодаря, приятел — проникновено му благодари другия.
Бавно започнах да се плъзгам по стената, покривайки себе си и Кли-кли с плаща. Махнах си ръката от лицето на гоблина, иначе нямаше как да заредя арбалета. Бебчето ми се оказа в ръцете ми и аз с възможно най-малко шум издърпах лостчето, опъващо тетивите. Едва доловимо изщракване ми подсказа, че болтовете са в готовност за изстрелване. С помощта на Сагот щях да накарам двама да замълчат завинаги, но оставаше третият и той щеше да има меч.
Стражниците се изравниха със смешното ни укритие и пръстът ми на спусъка неволно се напрегна.
— Тази вечер е прохладна — промърмори човекът с факлата.
— Сега приключваме обиколката и отиваме в караулното, там съм скрил една бутилка точно за подобни случаи.
— Ами ако Мейло ни хване?
— Няма да ни хване — безгрижно отвърна стражникът. После минаха покрай нас и продължиха по пътя си. Никой дори не погледна в нашата посока. Наистина, каква опасност може да се очаква от страна на стената?
— Мейло? Той и родния си баща ще хване, да не говорим за такъв глупак като теб!
— Нещо тройката на Клос не се вижда.
— На Клос и хората му днес не им провървя, Мейло ги изпрати в парка — да пазят милорд графа от свирепите катерици! — захили се този с факела.
— Трябваше да се върнат отдавна. Може да се е случило нещо?
— Разбира се, че се е случило! Да не мислиш, че си единственият умник? Явно и Клос си има бутилчица под дървото. При това едва ли ще е една! Сигурен съм, че ще отдъхват на тревата чак до сутринта.
Боя се, че след срещата с Ел и Еграсса Клос и компания повече никога няма да се събудят.
— Да отидем да ги потърсим, а?
— И защо? Толкова ли ти се обикаля из парка в тъмното?
Гласовете на стражниците затихнаха в далечината.
— Размина ни се — облекчено каза Кли-кли. — Всички стражници по рождение ли са толкова слепи или само тези?
— Зависи. А ние почти стигнахме.
Оставаше ни само да свием зад ъгъла и да притичаме покрай стената, докато открием подходящ прозорец. Аз легнах на земята и внимателно надникнах иззад ъгъла, проверявайки дали всичко е чисто.
Никой.
На тази страна на къщата не светеше нито един прозорец.
— Тук.
Извадих паяжината и хвърлих свободния край нагоре, целейки се в балкона, надвиснал над главите ни. Магическата връвчица-спътник без каквито и да са там котки или куки съвсем спокойно залепна за камъка. За собствено успокоение я подръпнах няколко пъти, проверявайки здравината на пътеводната ми нишка към небето. Не мърда! Ненапразно платих в злато за това чудо.
— Стой тук, Кли-кли. Не вдигай шум и не си и помисляй да правиш някакви фокуси! — погледнах строго към гоблина.
— Да, Гарет.
— И каквото и да се случи, не смей да тръгваш след мен.
— Да, Гарет.
— Ако не се върна до час, намери Маркауз и се махайте оттук.
— Да, Гарет — малкият гоблин изглеждаше като най-нещастното същество в Сиала.
— А ако нещо се случи, свирни, но тихо.
— Но, Гарет, аз не…
— Кли-кли — казах раздразнено. — Просто направи това, което ти казвам.
— Добре, Гарет — смирено се съгласи гоблинът.
Освободих щипката, придържаща плаща на раменете ми. Плащът беше хубав, абсолютно черен, както и всичките ми дрехи, но да се катериш с него по стени, особено високи, си беше неудобно и даже трудно.