— Дръж си очите отворени — дадох последно наставление на шута аз и дръпнах паяжината, като й дадох мислена заповед.
Въжето трепна и започна да ме издига. Аз трябваше само да се опирам с крака по стената и да гледам как балконът се приближава.
Някъде по средата на пътя, докато бях между небето и земята, отдолу се раздаде съскане като от горещ тиган или като от умираща от паралич змия. Спрях и погледнах надолу. Кли-кли беше пъхнал почти всичките си пръсти в устата и надуваше усърдно бузи, опитвайки се да изобрази тръбач.
— Какви ги вършиш? — изсъсках отгоре.
— Опасност! — шутът посочи в посоката, от която бяхме дошли.
По пътеката, опасваща цялата къща, крачеше самотен стражник. Наистина не знам какво търсеше сам, но със сигурност не беше приключение. Човекът гледаше пред краката си, затова не виждаше стоящия точно на пътя му Кли-кли.
Шутът се защура наляво-надясно, без да знае къде да се скрие, а аз раздразнено изскърцах със зъби.
— Къде ли се е дянала? — измърмори стражникът. Не можех да видя лицето му, но гласът беше младежки.
В този момент човекът вдигна поглед и видя Кли-кли.
КАЗВАХ АЗ, ЧЕ С ГОБЛИНА ЩЕ ИМАМ ПРОБЛЕМИ!
— Ей! Не мърдай! Какво правиш тук?! — ръката на стражника се отпусна на дръжката на меча.
— Я ела тук — заговорнически му махна Кли-кли.
Сагот! Какво прави този идиот?
Без да сваля ръка от меча и да откъсва поглед от Кли-кли, стражникът тръгна към него. Човекът беше объркан от факта, че неприятелят се оказа дребничък и, уличен в престъпление, не прави опити да избяга или да извади оръжие.
— Хайде, ела. Аз не хапя.
— Ба! Ти си шутът на онзи херцог! — стражникът спря точно под мен.
— Той самият е глупак! От какво се плашиш?
Дръпнах паяжината и плавно започнах да се спускам.
— Какво правиш тук, малък негоднико? Сега ще те хвана и ще ти издърпам ушите!
Бях на не повече от един ярд от главата на този глупак.
Гоблинът следеше с половин око еквилибристичните чудеса, които демонстрирах.
— Искаш ли злато? — между пръстите на шута се появи жълта монета.
Преценката на Кли-кли се оказа абсолютно точна. Има сред хората такива екземпляри, на които, покажи им монета и те вече абсолютно нищо не съобразяват.
— Искам! — извика мъжът.
Изобщо няма да се изненадам, ако в този момент се пули отчаяно и се опитва с всички сили да следи монетата.
Ударих го с двата крака, целейки се в тила му. На главата си имаше шлем и ударът се получи не много силен, но все пак напълно достатъчен. Той падна на колене и се хвана за главата. Разтворих пръсти и паднах върху него, събаряйки шлема му.
— Удари го! — изписка Кли-кли, подскачайки на едно място. — Удари го!
— Колко си… кръвожаден… гоблине — изплюх аз и извадих ножа от ножницата, прикрепена с два ремъка към десния ми крак.
Човекът се оказа изненадващо здрав. Наложи се два пъти да го удрям с дръжката на ножа по тила, накрая добавих и удар по темето за собствено успокоение. Едва тогава стражникът благоволи да падне и да утихне.
Обърнах се към Кли-кли.
— Какви ги вършеше?
— Трябваше да го разсея, докато ти се спускаше като демон на отмъщението.
— Питам, защо не свирна?
— Аз не мога да свиря. Опитах се да ти кажа, а ти дори не пожела да ме изслушаш! — оправда се гоблинът.
Зад гърба си чух шум. Обърнах се рязко, но се оказа само Ел. Той тъкмо избърсваше кинжала си в дрехите на стражника. Мъртвия стражник. Защото няма как да си жив, ако ти вкарат в сърцето почти ярд студена стомана.
— Сега вече няма да закрещи — жълтите очи на елфа неодобрително проблеснаха. — Трябва да довеждаш нещата до края, Гарет.
— Приключвай по-бързо със задачата си, крадецо. Времето изтича — от мрака се появи Алистан Маркауз. — Кли-кли, с теб ще поговоря малко по-късно. Сега идваш с нас. Ел, хвани тялото за ръцете.
— Чакайте… — спрях ги аз. — Гоблинът ще ви вкара в неприятности. Той е като трън в задника.
— Какъв неблагодарник! — обиди се Кли-кли. — Ако не бях аз, този покойник щеше да те забележи.
— Слушай, шуте, виждаш ли онези храсти, които са точно срещу прозореца на спалнята на графа? Ще се скриеш там, докато не ти извикам. Ще ти хвърля ключа, а ти по най-бързия начин ще избягаш с него. Ел, помогни му да се прехвърли през стената.
— Добре.